Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

Задачата на екипажа бе да разположи метеорологична апаратура на леда, която да се използва от научната база. Преди час обаче се бяха натъкнали на този обърнат леден Еверест.

Брат подсвирна:

— Ама че грамаден айсберг!

— По-правилно е да се каже леден остров — обади се нечий глас. Пери отмести очи от перископа.

На входния люк откъм изследователския отсек стоеше сивокос мъж с грижливо подстригана брада. Това бе шведският океанограф доктор Оскар Уилиг. Съпровождаше го един мичман втори ранг. Възрастният, но жилав швед с остър поглед махна пренебрежително към видеомонитора и кимна на капитан Пери.

— Гледката е далеч по-величествена от „Циклоп“. Всъщност доктор Рейнълдс ви кани да се присъедините към нас.

Открихме нещо извънредно интригуващо.

След проточил се цяла вечност миг Пери кимна и сгъна ръкохватките на перископа. Завъртя хидравличния контролен пръстен и стоманеният прът с оптиката се прибра в гнездото си в пода.

— Командир Брат, поемете управлението — каза той, слезе от стенда и тръгна към доктор Уилиг.

Докато минаваше покрай Брат, помощник-капитанът повдигна рунтавите си вежди:

— Отивате в „Циклоп“? При всичкия този лед? Биете ме по храброст, капитане. Явно имате пиринчени топки.

— Не пиринчени — Пери почука плочата на корпуса. — Титаниеви.

Помощникът се засмя.

Очите на шведа горяха от въодушевление:

— През целия си живот не съм виждал по-забележителен леден остров.

Пери прокара длан по червената четина на главата си и направи знак на учения да върви пред него.

Като поклащаше глава, доктор Уилиг го поведе по главния коридор към изследователския отсек на подводницата и заговори като на лекция в Стокхолмския университет:

— Такива острови са много рядко явление. Те се образуват, когато гигантски айсберги се откъсват от континенталните ледове. Океанските течения повличат тези плаващи планини към полярната шапка. След дълги години топене и отново замръзване някои от тях се включват в самата шапка — нещо като бадем в парче шоколад, може да се каже.

Пети го последва приведен заради сто и деветдесет сантиметровия си ръст.

— Но какво толкова вълнуващо има в това откритие? Защо доктор Рейнълдс настоява да го изследваме?

— Освен че подобни ледени острови са изключителна рядкост, техният лед е много стар и в някои има дори скали и части от. Същински замръзнали гледки от далечното минало. Можете ли да си представите?

Пери вървеше след него, като подтикваше учения да продължи напред.

— Нямаме право да изпуснем този шанс. Може никога повече да не открием подобен образец. Полярната шапка е два пъти по-голяма по площ от вашите Съединени щати. И тъй като повърхността и е изровена от зимните ветрове и летните разтопявания, подобни острови не могат да се различат. Дори сателитите на НАСА не са в състояние да ги засекат. Неочакваната ни среща с планината си е чист дар от Бога за науката.

— Не зная за Бог, но определено звучи интригуващо — призна Пери.

Беше получил командването на „Полярен страж“ заради опита си и интереса към Арктика. Баща му бе служил на борда на „Наутилус“ — първата подводница, прекосила Северния ледовит океан и минала през Северния полюс през 1958 г. Беше въпрос на чест да допълни завещаното от него — като поеме командването на най-новия изследователски съд на Военноморския флот.

— Елате — доктор Уилиг посочи люка в края на коридора.

— Трябва да го видите със собствените си очи.

Пери му направи знак да продължи и хвърли поглед през рамо. „Полярен страж“ бе разделена на две секции. Между мостика и кърмата се разполагаха жилищните помещения и машинните отделения. Напред се намираха изследователските лаборатории. А носът, където в една военна подводница клас „Вирджиния“ би трябвало да се намират торпедният отсек и гикът на хидролокатора, беше странна модификация.

— След вас — покани го доктор Уилиг, когато стигнаха люка.

Пери отвори вратата и я бутна навътре. Заради приглушените светлини в останалата част на „Полярен страж“ той не бе подготвен за ослепителната яркост на помещението. Наложи се да закрие очите си, докато влизаше.

Горната черупка на някогашния торпеден отсек бе заменена с покритие от лексанов поликарбонат с дебелина 30 сантиметра. Прозрачната пластмасова черупка се извиваше отгоре и напред, като предлагаше цялостен изглед към водите около подводницата — същински прозорец към водния свят. Погледнат отстрани, носът приличаше на едно-единствено стъклено око, откъдето дойде и прякорът му — „Циклоп“.