Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

Загледа се в Джени. Те самите можеха да имат деца. Вече го бяха обсъждали тихичко помежду си, шепнейки в нощта, споделяйки надеждите си под завивките.

Все още имаше достатъчно време за всички.

— Чичо Мат — извика Маки. — Бейн също иска „Поп-Тарт“.

Мат се разсмя. Джени му се усмихна. Усмихна се и на двамата.

Вгледа се в ясните и очи.

Наистина бе най-щастливият мъж на света.

06:55

Под леда…

Камерата лежеше на океанското дъно, пълна с вода и напукана. Самотният обитател бе замръзнала буца от кост и втвърдена тъкан. Нямаше никаква светлина. Никакъв звук.

Никой не можеше да чуе писъците в главата му.

Еликсирът бе подействал, бе го запазил и го защитаваше. Но имаше и един страничен ефект, който не бе очаквал. Ужасен, чудовищен страничен ефект. Едва сега разбираше защо руските учени бяха прекарали години в изучаването на седативи и сънотворни. Сънотворни. Това изследване не е било помощно, а решаващо за потискането на жизнените функции.

Защото състоянието, което причиняваше еликсирът, не беше сън.

Съзнанието оставаше — също замразено, но непокътнато. Сънят му бе отказан.

Крещеше отново и отново, но дори сам не се чуваше. Глух, ням, сляп.

И въпреки това тялото му оставаше запазено завинаги. Дълбоко в черните дълбини на Северния океан една-единствена мисъл оставаше, докато лудостта поглъщаше онова, което бе останало от него.

„Колко? Колко дълга е вечността?“

През последните години много пъти са ми задавали въпроса къде лежи границата между истина и измислица в книгите ми. Затова реших, че може би ще бъде интересно тук, на последните страници на „Айсбергът на смъртта“, да споделя част от детайлите.

Да започнем от самото начало. Романът започва с измислена вестникарска статия за изчезването на жителите на инуитско село при езерото Анджикуни. Подробностите около внезапното и мистериозно изчезване на племето са базирани на действителен случай. Разбира се, съдбата на нещастниците е плод на въображението ми. Същото може да се каже за участта на моряците от „Джинет“ през 1881 г. Трагедията е съвсем истинска, но съдбата на екипажа от третата спасителна лодка е чиста измислица.

Колкото до заплахата, представена от конфигурацията „Поларис“, сценарият се базира на действително съществуваща научна теория, но хармоничното устройство с форма на звезда е мое собствено изобретение. Предполагаемият ефект от унищожаването на северната полярна шапка — началото на нова ледникова епоха — се основава на прогнози на водещи специалисти, занимаващи се с Арктика.

Така нареченият вид „грендели“ също е смесица между истина и измислица. Открити са вкаменели останки на представители на вида Ambulocetus natans, известен също и като ходещ кит. Биологичният куриоз, наричан арктическа дървесна жаба, също е факт. Тези странни същества действително замръзват като камък през зимните месеци и се съживяват, когато се затоплят. Кен Стори от университета в Карлентън действително е изследвал механизма на тази чудодейна адаптация. Ролята на обикновената захар в този процес на „потискане на жизнените процеси“ е също истинска, както и изненадващият факт за генетичния му механизъма именно, че тези гени съществуват у всички гръбначни. Просто смесих тези факти и видове и така се получиха гренделите.

И накрая, кратък коментар върху един въпрос, който сигурно е най-труден за вярване — възможно ли е Съединените щати и Русия действително да бъдат въвлечени в нещо толкова отвратително като експерименти върху хора? В романа адмирал Петков споменава случаи, базирани на исторически факти, но дори той едва докосва истината. Затова, като предупреждение, позволете ми да завърша тази книга с един непълен списък на злоупотреби, събран и публикуван от „Хелт Хюз Нетуърк“ (www.healthnewsnet.com):

[1932] Започва изследването върху сифилис в Тускеги. На двеста чернокожи мъже, заразени с болестта, не им е било съобщено за нея, било им е отказано лечение и действително са били използвани като опитни зайци. Всички до един са умрели от болестта.

[1935] Инцидентът Пелагра. След като милиони хора умират от пелагра в продължение на две десетилетия, Американската служба по здравеопазване най-сетне предприема действия за ограничаване на болестта. Директорът на службата признава, че най-малко от двадесет години била известна причината за болестта — недостиг на ниацин 11 11 Никотинова киселина. — Б. пр. , но не били взети мерки, тъй като по-голямата част от смъртните случаи били сред бедното чернокожо население.