Джеймс Ролинс - Амазония

Натан направи крачка напред и отмести рогозката. Вътре бе тъмно. Извади фенерчето от джоба на якето си и го включи. Малък пака, безопашат плъх, примига и избяга през цепнатина в отсрещната стена. На пода имаше дълбок слой прах. По него, изпражнения от дребни гризачи и следи от лапичките им.

Натан освети помещението.

При задната стена имаше четири люлки, окачени за тавана, празни и неизползвани. До тях, малка дървена масичка. Върху нея бе разположено лабораторно оборудване, включително и портативен компютър. Разпозна малкия микроскоп и бурканите за събиране на образци. Принадлежаха на баща му. Отвори капака на лаптопа. Той веднага оживя, което го изуми. Отстъпи крачка.

— Това са слънчевите батерии — обади се Мани от вратата. — Все още го захранват.

Натан почисти ръцете си от паяжините.

— Баща ми е бил тук. Това оборудване е негово.

— Индианецът идва — съобщи им Коуве. — И не е сам.

Натан задържа още миг погледа си върху компютъра.

Лъчът от слънчева светлина, преминаващ през вратата, бе изпълнен с прашинки. Стаята ухаеше на етерични масла и на изсушени палмови листа. Това ухание обаче бе примесено с мириса на пепел и на време. Никой не бе стъпвал тук поне половин година.

Какво се бе случило с експедицията?

Натан разтри очи и се обърна към вратата. Видя, че към колибата се приближава индианецът, боядисан в черно. До него вървеше дребен човек, съвсем нисък индианец, висок не повече от метър и двайсет сантиметра. Мургавата му кожа не бе татуирана, ако се изключеше добре известният им знак татуиран в червено върху корема му. Точно над пъпа му се виждаше синьото изображение на човешка ръка.

Натан излезе от колибата и се присъедини към групата.

Ушите на новодошлия бяха пробити и от тях висяха пера, наподобяващи украшенията на племето яномамо. На челото си човекът имаше превръзка, украсена от огромно насекомо. Черната му черупка ярко блестеше. Бе един от хищните скакалци, които убиха ефрейтор Йоргенсен.

Натан и Коуве се спогледаха. И професорът бе забелязал това украшение. Ново доказателство, че нападението срещу тях е било организирано тук.

Натан усети внезапен прилив на гняв. Това племе не само бе изтребило половината им експедиция, но и бе държало цели четири години в плен един от оцелелите членове на експедицията на баща му.

Коуве очевидно забеляза тази промяна в настроението му.

— Кротувай, Натан. Нека първо чуем какво ще ни кажат. Водачът заведе дребния индианец при тях и после почтително се отдръпна.

Индианецът огледа групата, като задържа очите си последователно върху всеки един от тях. Леко ги присви, когато видя Тортор. Накрая посочи носилката и се обърна към Олин и Дзейн:

— Доведете ранения — каза индианецът на лош английски. — Другите да останат тук.

След тези прости нареждания дребният човек се обърна и се запъти към огромното дърво с бяла кора.

Никой не помръдна. Удивлението от английския говор се оказа по-силно от гнева.

Олин и Дзейн също не помръднаха.

По-високият индианец им махна сърдито с ръка и им даде да разберат, че трябва да последват съплеменника му.

— Никъде няма да ходите — нареди сержант Костос. Редник Карера също направи крачка напред. И двамата държаха оръжието си в готовност. — Няма да се делим.

Индианецът се намръщи и посочи отдалечаващата се малка фигурка.

— Лечител — каза на английски. — Добър лечител.

Използването на този език отново ги изуми.

— Сигурно са научили езика от експедицията на баща ти — прошепна Ана.

Или от самия него, помисли си Натан.

— Според мен трябва да се подчиним — каза Коуве на Кели.

— Не вярвам да мислят да сторят нещо лошо на Франк. За твое спокойствие мога да го придружа.

— Няма да се отделя от брат си. — Кели пристъпи по-близо до носилката.

Дзейн също имаше възражения:

— Никъде няма да ходя. Ще остана тук, дето има хора с пушки.

— Не се безпокой — каза професорът. — Аз ще те сменя, й без това е мой ред.

Дзейн с удоволствие се освободи от носилката. След това веднага се скри зад гърба, на намръщения сержант Костос. Кели се запъти към Олин.

— Аз пък ще сменя теб. — Руснакът понечи да възрази, но тя веднага го прекъсна: — По-добре се опитай да поправиш Джи Пи Ес-а. Ти си единственият от нас, който може да ремонтира това чудо.

Макар и неохотно, Олин се съгласи и и подаде дръжките на носилката. Тя за миг се огъна от тежестта й, но после зае устойчиво положение. Натан й се притече на помощ.