Джеймс Ролинс - Амазония

Улисана, не забеляза, че бяха достигнали края на тунела. Спираловидният тунел внезапно завършваше при отвор, еднакъв с този на повърхността. За разлика от него водеше не към утринното слънце, а към пещера с под във формата на чиния.

Тя огледа помещението, също осветено от грубо пробитите процепи в стената. Имаше формата на сфера с диаметър от поне трийсет метра. Представляваше гигантска изпъкналост в ствола на дървото.

— Прилича на огромна хралупа — каза Коуве. Имаше предвид образуванията, които понякога се срещаха в стволовете на дъбове и други дървета, най-често създадени от насекоми или други паразити.

Кели намери сравнението за уместно. Тази хралупа обаче не бе обитавана от насекоми. Покрай извитите стени висяха поне половин дузина люлки. В няколко от тях лежаха голи индианци. Други индианци шетаха около тях. Лежащите бяха все пострадали: един имаше бинтован крак, втори бе със счупена ръка, трети, с рана на лицето. Един индианец имаше продълговата рана на гърдите, която друг мажеше с гъста лепкава течност.

Кели веднага съобрази къде е попаднала.

Намираше се в болнична стая.

Дребният индианец, който ги поведе насам, бе застанал на няколко крачки от тях. Погледът му бе изпълнен с нетърпение. Посочи една от люлките и бързо изрече нещо на непознат език.

Водачът им отговори с кимване и ги заведе при люлката.

— Ако не греша, това е диалект на яномамо — установи професор Коуве. Кели забеляза, че той е изненадан от откритието си и го изгледа въпросително.

— Езикът на яномамо няма известни аналози — поясни той. — Неговият синтаксис и тоналност са неповторими. Смята се, че е истински уникат. Това е една от причините да се смята, че яномамо са едно от най-древните амазонски племена. Бан-али навярно са клонка на това племе.

В отговор Кели просто кимна, тъй като нейните мисли бяха заети единствено с брат й.

Под надзора на малкия индианец Франк бе прехвърлен върху люлката. Кели се засуети нервно около него. Той усети движението и тихо изстена. Ефектът на болкоуспокояващите лекарства очевидно отслабваше.

Тя присегна към медицинската си чанта, оставена върху носилката. Преди да успее да измъкне от нея спринцовка и морфин, шаманът даде няколко кратки нареждания. Водачът им и още един индианец започнаха да разрязват с малки костни ножове бинтовете на краката на Франк.

— Недейте! — извика Кели.

Не й обърнаха внимание и продължиха да режат окървавените късове тъкан. От раните започна да струи кръв.

— Недейте! — настоя тя, като хвана по-високия мъж за лакътя. — Не знаете какво правите! Изчакайте да пристегна краката с турникети! Иначе кръвта му ще изтече!

Човекът освободи ръката си и й се скара. Намеси се Коуве.

— Тя е нашият лечител. — Той посочи Кели.

Човекът видимо се смути от тези думи и погледна въпросително шамана.

Дребният индианец бе приклекнал до стената. Държеше в ръката си пръстена паница, в която събираше гъста мъзга, стичаща се от процеп в стената.

— Тук аз съм лечителят — каза той. — Това е лекарство на бан-али, което трябва да спре кървенето. Силно лекарство, взето от „яга“.

Кели се обърна към Коуве. Той преведе чутото.

— „Яга“… Прилича на „яка“, думата на яномамо за майка. Навярно така наричат дървото. Възприемат го като божество.

Индианският шаман се изправи. Паницата бе наполовина пълна с червена мъзга. Присегна към процепа и го запуши с дървен чеп.

— Лекарството е силно — каза, като се отправи към люлката. — Кръвта на яга ще спре кръвта на човека. — Последните му думи прозвучаха като заклинание.

Даде знак на един от индианците да махне едната от двете превръзки.

Кели отново понечи да възрази, но Коуве я прекъсна:

— Дръж бинтовете и турникета в готовност, но нека първо видим как ще му се отрази това лекарство.

Реши да го послуша, тъй като си спомни за малкото индианско момиченце от болницата в Сао Габриел. Тогава западната медицина не му помогна. Ще изчака ефекта от лечението на бан-али. Не заради индианеца, а заради професор Коуве. Бръкна в чантата си и започна да търси бинтовете и турникета.

Когато откри това, което й трябваше, отмести поглед към процепа, от който бе изтекла мъзгата. Кръвта на яга. Дървесната жилка, от която тя изтече, наподобяваше тъмна лента върху фона на стената с цвят на пчелен мед и продължаваше до покрива на стаята. После видя, че в стените има още много такива жилки, всички в близост до люлките.

Изправи се, когато кървавите бинтове върху крака на брат й бяха махнати. Тъй като бе не само лекар, но и сестра на Франк, насмалко не припадна, когато видя раната: стърчащо остро парче от бяла кост, разкъсани мускули, подобна на желатин мъртва тъкан. От раната протече тъмна кръв, която започна да се процежда през люлката.