Джеймс Ролинс - Амазония

— По-добре аз да помогна на Франк, а ти върви след нас — предложи той.

— Не! — отвърна тя със стиснати зъби и погледна към колибата. — Ти по-добре се опитай да разбереш какво се е случило тук.

Преди да успее дай възрази, Кели тръгна напред. Индианецът с видимо облекчение ги поведе към гигантското дърво.

Натан отново погледна към постройките, скрити в клоните му. Реши, че и баща му бе наблюдавал тази гледка. Опита се да потърси връзка между неговата смърт и това, което виждаше. Проследи с поглед как Кели и Коуве изчезнаха във вътрешността на дървото.

Останалите членове на екипа започнаха да свалят раниците си. Натан отново заразглежда пустата колиба. Екранът на лаптопа осветяваше стаята с призрачна светлина, която навяваше усещане за самота. Въздъхна и се замисли за съдбата на предишната експедиция.

Кели, изкривила се под тежестта на носилката, премина през отвора в грамадния ствол. Вниманието й бе раздвоено между ранения Франк и странната обстановка около нея.

Бинтовете на Франк бяха напълно подгизнали от кръв. Бяха ги накацали мухи, радващи се на достъпната храна. Той се нуждаеше от кръвопреливане, и то колкото се може по-скоро. Тя се опита мислено да си представи нещата, които щяха да й потрябват: система за кръвопреливане, нови бинтове, още морфин и антибиотици. Бе длъжна да запази живота му до пристигането на хеликоптера.

Макар сърцето й да бе изпълнено с ужас и страх, не можа да не се удиви от това, което видя. Бе очаквала да види криво и неудобно стръмно стълбище. Вместо това видя удобен коридор с формата на виещ се нагоре тунел. Стените му бяха сякаш полирани и имаха цвят на пчелен мед. Бяха украсени със сини отпечатъци на човешки длани. На всеки десетина метра имаше тесен прозорец, наподобяващ бойница на замък, през който влизаше ярка слънчева светлина.

Кели и Коуве продължиха да следват индианеца. И подът бе гладък, но все пак достатъчно грапав, за да има сцепление с краката им. Наклонът уж бе слаб, но Кели бързо се задъха. Страхът обаче й даде сили да продължи. Страхуваше се не само за брат си, но и за всички останали.

— Тунелът изглежда естествен — промърмори Коуве. — Стените са гладки, а спиралата е съвършена. Бих казал, че този тунел не е издълбан в дървесината, а представлява естествено образувание.

Кели се опита да му отговори, но не намери сили. Бе твърде уморена и уплашена. След думите на професора се вгледа по-внимателно в пода и стените. Никъде не видя следа от брадва или от длето. Изключение бяха само прозорците, очевидно дело на човешки ръце. Контрастът между тях и стените на тунела бе изумителен. Дали племето не бе открило този тунел и не се бе възползвало от него? Постройките, които бяха видели досега, свидетелстваха, че бан-али са опитни строители, успели да съчетаят изкуствените строителни елементи с естествените. Може би това бе направено и тук.

— Няма мухи — отбеляза професорът.

Кели се огледа и видя, че роякът мухи, накацал по окървавените бинтове, вече го нямаше.

— Махнаха се веднага, щом влязохме в дървото — констатира Коуве. — Вероятно естествената му смола съдържа някакъв репелент.

Кели също бе забелязала силното ухание на дървото. Бе и се сторило познато, тъй като наподобяваше уханието на медицински евкалипт. Бе обаче по-силно и в него имаше примес на миризмата на пръст и на цъфтящи растения.

Отново погледна кървавите бинтове. Ако брат и продължаваше да губи кръв с тази бързина, нямаше да оживее. Трябваше да направи нещо. Кръвта и се вледени. Въпреки че бе изтощена, забърза.

В стените на тунела започнаха да се появяват големи отвори. Кели забеляза, че те водеха или до постройки, разположени непосредствено до ствола, или до по-отдалечени помещения, до които се стигаше по клони, широки като улици.

Пътят нагоре изглеждаше безкраен.

Независимо от усилията си започна да се препъва и задъхва. От челото й потече пот. Нуждаеше се от почивка, но не можеше да си позволи да се забави с Франк.

Водачът им забеляза, че изостават. Върна се и се замисли. След това отиде при Кели.

— Аз ще ти помогна. — Той се удари с юмрук по гърдите. — Силен съм.

После отблъсна Кели встрани и зае мястото й.

Тя бе твърде уморена и не намери сили нито за възражение, нито за благодарност.

Двамата мъже продължиха да вървят нагоре с ускорен ход. Кели не изостана. Франк бе много блед и едва дишаше. Освободена от тежестта, съсредоточи цялото си внимание върху него. Извади стетоскопа си и го опря до гърдите му. Сърцето му едва-едва туптеше, а дробовете му хъркаха. Организмът му бързо отслабваше. Кръвотечението трябваше да бъде спряно.