Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Улиците бяха пълни с отпадъци и нечистотии. В една уличка, подобно парчета стъкло, се търкаляха стари животински кости. По много от тях имаше остатъци от козина. Под краката им хрущяха останките на керамични съдове.

— За Бога, това е третият град! — каза Маги, като закри устата си с ръка.

— Какво? — прошепна Сам.

— Спомни си за какво си говорехме в нощта на първото тържество. Ти изказа предположение, че некрополът е замислен като град в ука пача, долния свят, а че селището се намира в кай пача, средния свят. Е, ето го и третото село. Селото от горния свят. Селото в ханан пача.

Сам погледна мръсните занемарени улици. Тук нямаше нищо райско и небесно. Сега обаче нямаше време да размишлява върху тази загадка. Махна на другите двама с ръка и тръгна по булеварда.

Докато тичаха, Камапак не откъсваше изумен и ужасен поглед от селото. Сякаш не вярваше на очите си. Очевидно и той не възприема това като рай, помисли си Сам. Пред тях се разнесоха звуци. Сърдити грухтения и писъци. Чуха обаче и плач. Очевидно плачеше Денал.

Сам забави ход, тъй като наближиха главния площад на селището. Надникна иззад ъгъла и веднага се отдръпна.

— Дявол да го вземе…

— Какво? — прошепна Маги и също надникна.

Сам забеляза как раменете и изтръпнаха. Присъедини се към нея, като преодоля отвращението си от това, което бе видял. Денал, съвсем гол, стоеше в центъра на площада. На лицето му бе изписан неописуем ужас. Напълно основателно.

Целият площад бе изпълнен с обградили го бледи същества. Някои бяха едри като волове, други имаха размерите на телета. Сам ги позна. Бяха същите чудовища, които ги бяха преследвали в некропола. Бяха наобиколили момчето и душеха краката му. Понякога се сбиваха помежду си, като издаваха отвратителни писъци и замахваха с остри като бръсначи нокти. Все още не бяха решили какво да правят с него.

Едно обаче бе ясно — бяха гладни. От бърните им се стичаха лиги. Бяха прегладнели, само кожа и кости.

Едно от най-близките до тях създания внезапно се извърна към тях. Бе от паякообразните твари. Разузнавач. Успяха да се скрият, преди да ги забележи.

Сам сръга Маги. Татуираният шаман изглеждаше не по-малко объркан и уплашен от тях. Очевидно никога не бе подозирал какво се крие в неговия ханан пача. Преди Сам да го спре, Камапак тръгна напред с издигнати ръце. Запя песен, пълна с религиозен плам. Запъти се към глутницата чудовищни създания. Те внезапно замлъкнаха.

Сам придърпа Маги към себе си и приближи устни до ухото и.

— Ще заобиколим. Да се възползваме от това, че шаманът отвлича вниманието им, и се опитаме да освободим Денал.

Тя кимна и двамата се затичаха по улица, успоредна на площада. Камапак продължаваше да пее. Сам се опитваше да тича колкото се може по-бързо и по-тихо, като заобикаляше костите и счупената керамика.

— Оттук! — Даде знак Маги и двамата се шмугнаха в тясна алея между две къщи.

Отново се оказаха до площада, но този път Денал се намираше непосредствено пред очите им. Момчето не бе забелязало присъствието им. Бе коленичило с поглед, втренчен в шамана.

Зверовете също бяха привлечени от песента. Бяха се отдръпнали от ужасеното момче и заобиколили новия пришълец. Сега бе моментът да освободят Денал.

Сам пое дълбоко въздух и като се привеждаше, тръгна напред. Маги го последва с пушка на рамо.

Сам видя шамана, вече обграден от чудовищата. Някои от по-малките създания, безполовите, задърпаха робата му. Други, по-високи и мускулести, продължаваха да изучават пришълеца и да се вслушват в песента му. Докога щеше да успее да задържи вниманието им? Сам незабавно получи отговор на този въпрос. Едно от чудовищата замахна с тояга и удари шамана по главата. Сам понечи да се доближи до Камапак, но Маги го задържа.

Шаманът бавно повдигна ръка и докосна окървавеното си чело. Глутницата не откъсна поглед от окървавените му пръсти. Зверовете усетиха миризмата на кръв и забравиха всичко. Бледите създания се нахвърлиха вкупом върху него. Той изпищя от ужас и болка. Сам чу как ноктите им разкъсват плътта му и зъбите им раздробяват костите му.

Денал отмести поглед от кошмарната гледка и най-накрая забеляза Сам. Изправи се и се затича към него със сетни сили. Очите му бяха подпухнали от сълзи, а лицето му — изкривено от ужас. Понечи да каже нещо, но Сам му даде знак да мълчи. Денал затвори уста, но не можа да удържи въздишката си.

Сам и Маги бяха при него. Ръмженията и съсканията по площада започнаха да затихват. Виковете на Камапак отдавна бяха престанали.