Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

— Какво, по дяволите, стана? — запита се Сам, като не откъсваше поглед от камата.

Маги се отмести в сянката на Сам. От златния олтар и златната пещера я отделяха неговите широки плещи.

— Това не е злато. Няма как да е злато. Направено е от същия материал, от който и храмът. Това е веществото, което мочиките нарекли „Слънчево злато“. Някакъв метал, взет от метеорити.

— Изглежда като жив — каза Сам и отстъпи.

— Според мен сега не трябва да се занимаваме с него, Сам. Нека проверим какво се е случило с Денал, а метала да го оставим на опитни специалисти.

— Сигурно този метал е уплашил брат Де Алмагро — предположи Сам. — Така го е уплашил, че той е запечатал вратата. Това е едемската змия.

— Не само това го е ужасило, но и отрязаната глава на Пачакутек — добави Маги.

Сам я погледна. По пътя към храма тя му бе разказала как бе подслушала разговора с Норман, както и историята за Инкари.

— Маги, ти нали не вярваш в тази глупост за обезглавения крал?

— Сам, има нещо, което още не съм ти казала — започна Маги, като заби поглед в краката си.

— Какво?

— Искаше ми се да размисля по-обстойно за него, преди да го споделя с теб. След като ви отведоха с Норман, отново се промъкнах до двора. Там видях Пачакутек без дрехи. Тялото му бе, как да ти кажа, не съвсем наред.

— Какво искаш да кажеш?

— Приличаше на…

Внезапен писък изкънтя в тунела и прекъсна разговора им. Сам и Маги замълчаха.

— Това е Денал! — извика Маги, когато ехото от писъка започна да заглъхва. — Жив е!

Сам направи няколко крачки в тунела. Към мястото, където в далечината се виждаше слънчева светлина.

— Докога обаче? Да вървим!

Камапак се опита да ги спре с ръка. Поклати енергично глава и започна да изрича думи, които прозвучаха като предупреждения. Единствените, които успяха да схванат, бяха „ханан пача“. Небесата на инките. Сам си спомни, че децата на селяните биваха дарявани на боговете от ханан пача. Навярно натам бяха отвели и Денал! Камапак го погледна предизвикателно и отказа да го пусне нататък.

— Върви по дяволите! — промърмори свирепо Сам и размаха камата. — Така или иначе ще минем, мой човек. Или се разкарай оттук, или ще те разпоря.

Вероятно тонът му преодоля езиковата бариера, тъй като Камапак се отмести с уплаха в очите. Сам не изчака шаманът да размисли и тръгна напред с бърза крачка. Камапак, макар и неохотно, ги последва, като започна да мърмори молитви под носа си.

След малко се оказаха до изхода на тунела. Водеше към друга вулканична котловина. Тук обаче мъглата бе много по-гъста и слънцето едва мъждукаше. Бе трудно да се забележи дори джунглата, която се намираше пред тях. Серните изпарения бяха толкова силни, че изгаряха очите, а горещината бе направо задушаваща. Към джунглата водеше пътека.

— Навярно сме в съседната падина — прошепна Маги.

Сам кимна и продължи да върви напред. Маги го последва, а след моментно колебание същото направи и Камапак. Шаманът се бе превил и не откъсваше поглед от странните небеса, сякаш се боеше, че оттам ще се подаде нещо и ще го грабне. Очевидно никога не бе идвал тук. Мястото вероятно е било табу за него.

— Между другото, това не отговаря напълно на моята представа за рай — каза Сам, докато избърсваше потта от веждите си. Когато навлязоха в джунглата, здрачът премина в мрак.

Джунглата около тях бе тиха. Не се чуваха нито птици, нито животни. Сам с мъка успя да забележи няколко маймуни, скрили се над главите им. Бяха обаче мълчаливи и неподвижни. Само погледите им проследиха пришълците.

Маги вече държеше пушката в готовност за стрелба и Сам искрено се надяваше тя наистина да е добър стрелец, както казваше. Единственото им друго оръжие бе камата му. Никой не посмя дори да въздъхне, докато вървяха по пътеката. По едно време джунглата свърши. Там светлината бе малко по-силна. Сам даде знак на групата да спре. Трябваше да си изготвят план. Погледна Маги. Очите и бяха разширени от страх и тревога. Зад гърба и се бе свил Камапак. След малко се чу друг писък, който прониза джунглата като стрела. Раздаде се съвсем близо до тях.

— Помощ! — извика ужасен момчешки глас.

— Майната и на предпазливостта! — каза Сам и се изправи. — Натам. — Затича се по пътеката. Маги го последва.

След малко се оказаха в края на друго инкско селище. И в него имаше каменни къщи, изградени върху тераси и наполовина скрити в джунглата. Това обаче бе единствената прилика. Джунглата тук бе обградила селището и се опитваше да го погълне. Между каменните плочи бе поникнала горска растителност. Клоните на могъщо дърво бяха обгърнали почти напълно каменна къща с напукан покрив.