Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

— Защо съм тук? — попита Джоан, макар със сърцето си да знаеше отговора. Хенри бе допуснал някаква грешка. Независимо от страшната обстановка Джоан се разтревожи за него. Какво му се бе случило? Обърна се към Карлос.

— Какво, ще ме наказвате ли?

— Не — отвърна небрежно свещеникът, сякаш говореше за времето. — Ще бъдеш убита.

Джоан почувства как коленете и се разтрепериха. Горещата стая изведнъж и се стори убийствено задушна. Усети, че и прилошава.

— Не… не мога да разбера защо — смотолеви.

— Не ти и трябва — отвърна Карлос и кимна на едрия монах.

Монахът навлече чифт кожени ръкавици и огледа железата. Измъкна ги от жарта и огледа нажежените им до бяло краища. Удовлетворен бт видяното, присви устни и каза нещо на испански.

— Иди до отсрещната стена! — Карлос и даде знак с пистолета. Джоан се олюля. Огледа отново помещението и повторно се обърна към Карлос.

— Защо е необходимо всичко това? Та ти можеше да ме убиеш в килията! Карлос присви устни и огледа внимателно средствата за мъчения, преди да отговори.

— Трябва да поддържаме формата си.

Маги насочи пушката и натисна спусъка. Бледото лице срещу нея се пръсна на парчета. Извъртя се на пета и избра следващата мишена. Изстрелите на карабината заглушаваха писъците и ревовете. Действаше по инстинкт. Отново стреля и уби следващия разузнавач, одързостил се да се доближи до нея. Успя да чуе ужасяващия му писък, когато той се стовари сред събратята си.

Тя насочи дулото на пушката надолу и просъска през стиснати зъби. Петте чудовища, които бе убила досега, отвличаха вниманието на глутницата. Нещо я докосна по рамото и тя бързо извъртя пушката.

— Недей! Аз съм! — изкрещя Сам на ухото и и я стисна за рамото. Маги облиза изсъхналите си устни.

— Какво ще правим? — изстена. Зверовете все още ги обкръжаваха в центъра на площада и не отстъпваха. С изстрелите си тя не успя да разчисти пътека към избавлението. Мястото на всяко убито от нея чудовище се заемаше от неколцина други.

— Броях изстрелите — каза Сам. — Остава ти само един патрон.

— Боже мой! — възкликна Маги и погледна карабината. Не трябваше да изразходва напразно последния си патрон. Заповяда на ръцете си да не треперят.

— Нека опитам и аз. — Сам отмести карабината.

— С какво? — учуди се тя.

Той повдигна златния нож.

— Помниш ли чудовищата в некропола?

— Сам, за да се получи нещо, ще трябва да ги допуснеш много близо до себе си — отбеляза Маги и издърпа пушката от ръката му.

— Може и да не си права — отвърна Сам и застана пред нея. С една ръка вдигна високо златната кама, а с другата размаха каубойската си шапка. Изрева предизвикателно към тълпата.

Стотици създания откъснаха погледи от плячката си и отговориха на Сам с ответни ревове.

Тексасецът сложи шапката си и задържа високо единствено камата. Ревовете започнаха да затихват, когато погледите забелязаха златното и острие. В единия край на тълпата се чу уплашен шепот. Сам го чу. Изглежда, там бе слабото място в нея. Погледна натам и започна да размахва камата във въздуха, като изрева гневно още няколко пъти.

Стената от бледи тела започна да се отдръпва от него и да се разкъсва.

— Движете се плътно до гърба ми — прошепна Сам на Маги и Денал. Маги пусна голото момче пред себе и прикри отстъплението им с карабина в ръка. Не забрави, че разполагаше само с един патрон. Сам бавно се доближи към тълпата, като не преставаше да размахва енергично ножа и да ръмжи.

Няколко чудовища с уплашени писъци се отдръпнаха от пътя му. Целостта на тълпата бе нарушена. Броят на чудовищата, избягали с кървавите късове месо, които бяха успели да отмъкнат, престана да расте.

— Струва ми се, че се получава — сподели Сам. Внезапно нещо се нахвърли върху него. Нещо, което имаше зачатъци на криле на гърба. Ловец, Сам отстъпи крачка и се препъна в Денал.

Маги леко се отдръпна встрани, успя да се задържи на крака и насочи пушката към нападателя. Твърде бавно обаче. Сам падна върху момчето, когато чудовището се стовари отгоре им. Денал изпищя от ужас. Сам насочи срещу него единственото си оръжие — камата. Ревящият звяр се наниза на острието и. То изглеждаше малко в сравнение с кривите нокти и острите зъби на нападателя. Ефектът обаче съвсем не бе малък.

Крилцата на чудовището внезапно се размахаха. Създанието сякаш се понесе нагоре, когато се отскубна от острието. Издаде звук, от който Маги потрепери. Сетне се изтърколи върху каменния площад и застина с корема нагоре. Измежду пръстите му, с които притискаше ранената си гръд, се подадоха пламъчета. Белезникавата тълпа, която ги обкръжаваше, застина и се взря в него с широко разтворени немигащи очи.