Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Пламъците, подобно пожар в запалено стърнище, бързо се разпростряха върху цялото тяло на създанието. То започна страдалчески да се гърчи и сякаш се опита да извика. От гърлото му обаче излязоха пламъци, подобни на огнени езици, и сетне главата му изгоря. От почернялото като въглен неподвижно мъртво тяло продължиха да струят пламъчета. Сам и Денал вече се бяха изправили на крака.

— Да тръгваме! — подкани ги Сам.

Тексасецът размаха отново камата, но този път никой не се опита да го предизвика. Останалите чудовища бързо му дадоха път. Тройката се насочи към изхода, затаила дъх.

Маги хвърли последен поглед върху димящото тяло на нападателя. Спонтанно изгаряне. Добави и този факт към загадките. Поклати глава. Моментът не бе подходящ да ги решава. Пренасочи вниманието си към съществата пред тях.

Сам продължи да сплашва малкото чудовища, които все още се мотаеха пред тях. Едно изключително едро, цялото от мускули и кости, ги изгледа с ненавист. От всички тукашни създания бе единственото, което изглеждаше добре нахранено. Приличаше на горила, само че безкосмена и бледа. Маги разпозна в него един от водачите на глутницата. Забеляза, че и то нямаше външни полови органи. Досущ като Пачакутек, помисли си.

Сърцето на Маги се сви, когато в главата и се роди ужасяваща догадка. Бе така шокирана от предположението си, че не забеляза какво държи чудовището в другата си ръка.

— Сам! — изкрещя уплашено.

То замахна и замери тексасеца с камък, голям колкото тиква. Сам не успя да се отмести навреме. Парчето гранит го удари в китката. Ножът падна от ръката му и се озова сред група зверове.

Гигантското животно победно изрева и удари огромната си гръд с юмрук. Други създания на площада последваха примера му. Лишена от камата, тройката остана без оръжие. Маги насочи пушката си към ревящата горила.

— Млъкни, глупако! — Натисна спусъка. Чудовището се сгромоляса по гръб върху камъните. Краката му трепнаха за миг и застина.

След като ехото от изстрела заглъхна, на площада отново се възцари тишина. Никой не помръдна. Глутницата, останала без водач, изпадна в униние.

— Сам, това бе последният ми патрон.

— Според мен задържахме се прекалено дълго тук. Сякаш го разбраха, създанията започнаха отново бавно да се приближават към тях.

— Можеш ли да тичаш бързо? — каза тексасецът на Денал.

— Има си хас да не мога! — отвърна Денал и се затича по празната улица. Сам и Маги го последваха.

Зад тях се разнесоха сърдити писъци и крясъци. Започна преследване. След като плячката побягна, глутницата се освободи от унинието. Жаждата за кръв надви страха им. По съседните улици зад бегълците се устремиха разузнавачи. Белите им тела започнаха да се мятат сред къщите като сенки. Съвсем близо зад тях тичаха ловците.

Маги се опитваше да не изостава от Сам и в същото време да преметне пушката на рамо.

— Хвърли я! — извика Сам.

— Но…

Сам забави ход и и отне пушката. После я захвърли зад тях. Старата карабина издрънча върху камъните.

— Предпочитам да спася теб, а не една проклета ръждясала пушка.

Маги, освободена от товара и сякаш окуражена от думите на Сам, се затича по-бързо. След малко напуснаха селото и се озоваха на пътеката през джунглата. Клоните и храсталаците малко ги забавиха, но те продължиха да тичат напред независимо от ударите и одраскванията. Голият Денал тичаше на няколко метра пред тях.

— Тичай към тунела! — викна му Сам.

— Към какъв тунел? — попита Денал, като насмалко не се препъна.

Маги съобрази, че Денал не си спомняше как се е озовал тук.

— Просто не се отклонявай от пътеката, Денал! Тя води право към тунела!

Момчето се затича по-бързо. Сам и Маги се стремяха да не изостават. Чуха зад себе си пукота на счупени клонки и радостния вой на преследвачите.

Бяха задъхани и престанаха да разговарят. Полезрението на уморената Маги се стесни и краката и започнаха да изтръпват. Забави ход. Внезапно усети как ръката на Сам я поема.

— Недей, Сам, остави ме — опита се да го възпре. Бе обаче твърде уморена, за да му се съпротиви.

— Друг път — каза той и продължи да тича редом до нея. Бягството изглеждаше безкрайно. На Маги пътеката и се стори много дълга.

Слънчевата светлина най-после се завърна. Джунглата остана зад тях. Черното око на тунела бе само на няколко метра разстояние. Пред него бе застанал Денал и се оглеждаше колебливо.

Сам повлече Маги по малкото възвишение, водещо към тунела.

— Влизай вътре! — каза на момчето.