Лора Роуланд - Якешину

Конете, подплашени от битката, цвилеха и препускаха в кръг, опитвайки се да избягат, но сражаващите се и паланкинът бяха препречили пътя им. Един жребец се вдигна на задни крака и удари с копита детектива вдясно от Сано. Мъжът залитна и нечие вражеско копие го прониза в корема. Той изкрещя, падна на земята и остана да лежи неподвижен.

Вбесен от убийството на своя верен васал, Сано се хвърли в битката още по-разпалено. Копия и мечове проблясваха, кръстосваха се и звънтяха. Той се втурна покрай копията и ги заобиколи. Озовавайки се зад противниците си, стовари меча си върху гърба на един от тях. Непознатият изрева и издъхна. Сано, Хирата и другите детективи нападнаха в гръб останалите трима и скоро покосиха и тях. Втурнаха се към задната част на паланкина, където двама от стражите размахваха мечове срещу копията на двама нападатели. Труповете на останалите лежаха проснати на пътя.

Сано извика:

— Предайте се! Другарите ви са мъртви. Маскираните се обърнаха към него и едва сега, осъзнавайки, че са останали само двама срещу петима, хукнаха нататък по уличката. Хирата и двама от детективите се втурнаха след тях. Рейко изскочи от паланкина и ахна при вида на посечените трупове.

— Тече ти кръв — каза тя на Сано, сочейки към рамото му.

Сано погледна раната и отвърна:

— Нищо сериозно. Ти добре ли си?

Рейко кимна, но устните й трепереха. Сано се разтревожи, че тази травма, тъй скоро след убийството на семейство Фугатами, ще й дойде твърде много. Почувства порив да я прегърне, да я успокои, че е в безопасност. Но вместо това отиде до трупа на един от нападателите. Мъжът лежеше проснат по гръб. Кръвта от раната в корема му се бе просмукала в дрехите. Качулката и маската му бяха паднали. Беше млад, с груби черти и бръсната глава. Сано не го познаваше.

— Свещеник! — възкликна Рейко. Тя се приведе по-близко и огледа врата му, след което посочи една татуировка малко под основата на гърлото му. Беше във формата на черен лотосов цвят. — Сектата първо нападна Хару, а сега и нас — каза тя с преднамерено невъзмутим глас. — Вероятно са ни проследили от затвора и са ни устроили засадата. Искали са да ни попречат да открием истината за „Черният лотос“…

Сано беше съгласен с логиката й. Преди да успее да й отговори, хората му се върнаха.

— Да не би да сте изпуснали последните двама? — попита Сано.

— Притиснахме ги в една уличка — отвърна Хирата, — но те сами си прерязаха гърлото, за да не бъдат заловени живи. После видя трупа до Рейко и добави: — И двамата бяха свещеници и имаха същата татуировка.

Рейко отправи мрачен поглед към Сано.

— Няма да се спрат пред нищо, докато не унищожат враговете си и не съхранят тайните си.

На фона на потъващото в здрача небе над храма Зоджо пламтяха искрящи розови облаци. Камбани оповестяваха вечерните обреди. Улични търговци и закъснели богомолци бързаха да се приберат от тържището. Само портите към храма „Черният лотос“ бяха затворени; никой не влизаше, нито излизаше. Забулен в тайнственост, ограденият с висок зид двор сгъстяваше вечерния здрач около себе си.

Въоръжени с копия монаси стояха на пост пред портите, а Кумаширо им даваше нареждания. После водачите на сектата събраха всички послушници и започнаха да ги обучават на ръкопашен бой. Мидори стискаше своя кинжал, задъхана от усилията да не изостава от групата. Питаше се за какво им бяха нужни подобни умения. Другите момичета имитираха учителите си съсредоточено. Мидори хвърли поглед към Тошико в съседната редица. През целия ден бе очаквала приятелката й да отвлече вниманието на надзираващите ги, за да може тя да се измъкне, но Тошико така и не стори нищо. Сега Мидори вече беше изтощена от чакане и от глад, тъй като не бе яла нищо от страх да не бъде отровена. Искаше й се час по-скоро да приключи задачата си и да се върне у дома, но се опасяваше, че Тошико е променила решението си и се е отказала да й помогне. Отвъд редиците забеляза монахини, които стояха от двете страни на пътеката и внимателно наблюдаваха групата. В никакъв случай нямаше да може да се промъкне покрай тях без помощта на Тошико. Обзе я отчаяние.

Урокът продължаваше. Сега ги накараха да застанат по двойки и единият да нанася удари, а другият да се отбранява. Мидори запристъпва нервно от крак на крак. Насилието в това упражнение я притесняваше. Тя хвърли отново поглед към Тошико, която сега беше четири реда пред нея. Изведнъж Тошико извика. Сърцето на Мидори подскочи. Всички извърнаха погледи към девойката, която изпусна кинжала си и се хвана за корема.