Лора Роуланд - Якешину

— С Хирата разпитахме всички в затвора, проверихме къде са били предишната нощ, и претърсихме стаите им за дрехи с петна от прясна кръв — обясни й Сано. — Само тези двамата са били!

— Може третият да не е някой от затвора — предположи Рейко, — а да е дошъл отвън. Мисля, че е бил свещеник от „Черният лотос“, който се е опитал да сплаши Хару и да я накара да направи самопризнания…

— Такава история ли ти пробута? — попита Сано скептично.

— Нищо не ми е пробутала — разгневи се Рейко. — И ако беше оставил Хару в къщата на баща ми, всичко това нямаше да се случи. Хайде, погледни обективно и си признай, че…

— Смееш да ми заявяваш, че трябва да бъда обективен? — възкликна Сано раздразнен. — Ти си тази, която загърбва всякаква обективност, когато става с въпрос за Хару. И си забравила кому дължиш вярност! — той крещеше, без да обръща внимание на хората наоколо. — Нима не виждаш, че Хару те подвежда? Ставаш нечестна и своенравна също като нея! Добре, продължавай, избери нея пред собствения си съпруг. Позволи й да разруши живота ни, мен вече не ме е грижа… дойде ми до гуша и от двете ви! Но няма да допусна повече да ме упрекваш и да се месиш в работата ми! — думите му бяха като стоманено острие, а лицето му бе изопнато от гняв. — Или се вразуми и се отнасяй към мен с уважение, или… — и препусна напред, и Рейко сведе глава. Сано я заплашваше, че ще се разведе с нея! Само като си представи ужасните последствия от една такава стъпка, изведнъж си даде сметка, че не е готова да го загуби на никаква цена.

Докато яздеше до Хирата, Сано потъна в мрачен размисъл. Рейко бе законната му съпруга, любимата му жена, майката на сина му. Не желаеше да сложи край на брака им, но пък и не можеше повече да търпи поведението й. Вероятно тя щеше да откаже да се подчини и тогава не оставаше друго, освен развод… Хирата го изтръгна от вглъбението му:

— Може и да е съвпадение, но ми се струва, че по който и главен път да поемем, все се оказва блокиран. Непрекъснато ни се налага да заобикаляме по страничните улици…

Сано бе твърде зает със собствените си грижи и не беше обърнал внимание. Сега в съзнанието му изникнаха образи, които бе регистрирал подсъзнателно — горяща купчина боклук в една пресечка, струпани дърва в друга; фокусници, които показваха номера пред събрало се множество. Всяка от тези сцени не беше необичайна, но Хирата бе прав да насочи вниманието му към подозрителното им съвпадение.

— Това не ми харесва — заяви Сано, оглеждайки се подозрително.

Необходимостта да заобикалят ги бе отклонила в лабиринт от тесни улички между къщи, чиито балкони почти се докосваха над главите им. Сано и хората му трябваше да яздят в колона по един, а паланкинът на Рейко едва минаваше в тясното пространство. Улицата, на която се намираха в момента, изглеждаше странно пуста за такъв гъсто населен квартал.

— Прилича ми на капан — каза Хирата.

— Да се махаме от тук — нареди Сано. Изплющя с юзди и извика към носачите на паланкина и стражите в края на шествието: — Побързайте! — колоната ускори ход. Пред тях се мержелееха портите към съседната махала. От там нахлуха седмина мъже в наметала с качулки и маски, които закриваха долната част на лицата им. На поясите им висяха кинжали, а в ръцете си стискаха копия. Те се устремиха към шествието. — Засада! — изкрещя Сано. Отрядът му от дванайсет мъже превъзхождаше по брой нападателите, но той не искаше да се озове приклещен в това тясно пространство. — Назад! — двамата с Хирата обърнаха конете, но паланкинът се оказа твърде голям за подобна маневра. Носачите бързо заотстъпваха заднишком по улицата. От противоположната посока към тях се втурнаха още осем въоръжени мъже със скрити под маски и качулки лица. Сега нападателите вече имаха преимущество и групата на Сано се озова в капан. — Готови за бой! — извика той и извади меча си. Носачите оставиха паланкина на земята и се приготвиха да посрещнат нападателите. Хирата и детективите заеха удобни позиции. Един от нападателите се нахвърли върху Сано с насочено към сърцето му копие; той отскочи и се блъсна в Хирата, който се отбраняваше от копията на други двама нападатели. Сано възпря с меча си острието на своя противник и извика към паланкина: — Рейко! Стой вътре! Не се подавай!

Със Сано вече се биеха двама. Противниците му мушкаха и ръгаха, мъчейки се да го уцелят с копията си. Сано стовари меч върху дървената дръжка на копието в ръцете на единия и тя се строши. Останал без оръжие, нападателят понечи да избяга, но Сано преряза гърлото му с ловък удар. Другият замахна с копието си; Сано отстъпи встрани, блъсна се в една къща и острието одраска рамото му. Той завъртя меча си и нанесе удар право в ръцете на мъжа. Противникът му изтърва копието си, приведе се, избягвайки нов удар на Сано, и измъкна кинжал с дълго острие. Докато нанасяше с него отривисти удари и отбиваше атаката на съперника си, нападателят се препъна в тялото на друг маскиран мъж, проснат по очи в локва кръв. Хирата се възползва от залитането му и го посече. Сано хвърли поглед през теснината между паланкина и постройките и видя, че хората му се сражават с нападателите от другата страна на носилката. Останалите четирима от неговата страна застанаха в редица, готови за отбрана. Заплашителни копия принудиха хората му да се скупчат и да отстъпят назад. Кои бяха тези безумци, които рискуваха да устроят засада на охранявана процесия на Токугава?