Лора Роуланд - Якешину

Той дори не трепна.

— Ти си подпалила пожара, нали? — изръмжа той, надвесен над момичето. — Признай!

Лицето на Хару почервеня; очите й се въртяха, пълни с ужас. Гласът й прозвуча като задавен шепот:

— Не!

Рейко не искаше да нарани свещеника, но трябваше да спаси Хару.

— Стражи! — извика тя към придружителите си. Петимата мъже дотичаха веднага. — Спрете го! — заповяда им тя. Миг по-късно свещеникът лежеше прикован на земята с лице към тревата. Хару се свлече до камъка, като се давеше, притиснала ръка до гърлото си. — Добре ли си? — попита я Рейко. Момичето се усмихна с треперещи устни и кимна с благодарност. Рейко се обърна към свещеника и опря кинжала във врата му: — Кой си ти? — попита тя.

Извивайки глава настрани, за да я погледне, свещеникът се ухили презрително, сякаш тя зависеше от милостта му, а не обратното.

— Махни си оръжието — нареди той. — И ме пусни. Поведението му подсказваше недвусмислено, че няма да каже нищо повече, докато тя не се подчини. Рейко прибра кинжала си и кимна на стражите си. Те изправиха свещеника на крака и застанаха до него, да не би да се нахвърли върху нея.

— Кой си ти? — попита го тя повторно.

— Казвам се Кумаширо — той я изгледа с немигащ поглед, изпълнен с явна враждебност. Грубият му глас звучеше като местещи се по време на земетресение скали. — А ти коя си да питаш?

— Аз съм Рейко, съпруга на сосакан Сано Ичиро — отвърна тя, забелязвайки как внезапна предпазливост премрежи очите на Кумаширо. — Разследвам пожара в храма. Какъв пост заемаш в „Черният лотос“?

— Заместник на висшия свещеник Анраку и отговорник за сигурността в сектата…

Стори й се странно, че будистки храм може да се нуждае от персонал по охраната.

— Значи си бивш самурай? — предположи Рейко.

— Да.

— На кого си служил?

— В моя род всички са васали на владетеля Мацудайра, даймио на провинция Ечидо.

— Каква работа имаш с нея? — Рейко посочи момичето, което се беше свило до облия камък и си гризеше ноктите.

Кумаширо хвърли презрителен поглед към Хару.

— Разпитвах я за пожара.

— Шогунът нареди на съпруга ми да разследва палежа — каза Рейко, потискайки гнева си. — Ти нямаш право да се месиш.

— Безопасността на сектата „Черният лотос“ е моя отговорност — отвърна Кумаширо, — както и всеки, който вреди на нейните членове или собственост — той оголи нащърбените си зъби в неприятна усмивка. — Можеш да спестиш на съпруга си доста неприятности, ако просто си отидеш и оставиш Хару на мен. Аз ще получа самопризнанията й, а сосакан Сано наготово ще се сдобие с престъпника, когото търси.

Ето още един убеден във вината на Хару, помисли си Рейко.

— Откъде си толкова сигурен, че точно Хару е подпалила къщата? — попита тя. — Къде беше по време на пожара?

Присмехулното пламъче в очите на Кумаширо й подсказа, че свещеникът е прозрял намерението й да го превърне в нов заподозрян.

— От залез-слънце до разсъмване на другия ден направих обичайните си три обиколки на терена на храма, а останалото време прекарах в жилището си. Всичките ми помощници ще го потвърдят… — „Поредното съмнително алиби“, помисли си печално Рейко. Кумаширо продължи със скрито доволство: — Хару вече призна, че е излязла от сиропиталището, за да се срещне с оябун Ояма, че двамата са били любовници и са използвали къщата за срещи…

Шокът се стовари върху Рейко като тежък юмрук в гърдите. Дори и да приемеше, че Кумаширо е принудил Хару със сила да направи самопризнания, оставаха обвиненията на Ояма, който също твърдеше, че момичето е имало връзка с баща му.

— Истина ли е? — попита разтревожена Рейко, обръщайки се към Хару. — Срещала ли си се тайно с оябун Ояма в изгорялата къща?

Сирачето сведе глава. Безмълвно, скрило лице зад тънки кичури коса, то бе самото въплъщение на гузната съвест и срама. Сърцето на Рейко се сви.

— Искаше да стане съпруга на някой влиятелен служител, затова прелъсти Ояма — отговори вместо нея Кумаширо. — Когато разбра, че той няма никакво намерение да се жени за нея, го уби от злоба…

В съзнанието на Рейко изникна образът на Хару, която гледа гневно Ояма и плюе на земята в краката му. Видя сцената така ясно, все едно беше присъствала на случката, която бе описал на Сано по-големият син на Ояма. Спомни си и думите на Джункецоин, че Хару прелъстявала млади послушници. Представи си случая като пъпка на лотосов цвят, която бавно се разтваря и открива първо бял листец, после черен, после нови бели и нови черни и накрая в самата си сърцевина — Хару. Всяка нова информация противоречеше на вече наличната или я допълваше — безкраен куроширо, черно-бял низ.