Лора Роуланд - Якешину

— Ела с мен — каза тя и взе вързопа от ръцете на Хару. Прегърна треперещите рамене на момичето и добави: — Ще те отведа на сигурно място.

— Е, сосакан Сано, докъде стигна с… ъ-ъ… разследването си? — шогунът седеше сред купчина възглавници върху подиума в голямата приемна зала на замъка, а точно пред подиума от дясната му страна един до друг бяха коленичили петимата членове на съвета на старейшините — върховното управително тяло на Япония. Сано коленичи близо до края на редицата. Срещу тях бе застанал игуменът на храма Зоджо. На по-ниското ниво седяха градските старейшини. При вратите пазеха стражи. Зад бюра, разположени покрай стената, бяха коленичили секретари. Личните помощници на шогуна очакваха с готовност всяка заповед, а слугите сипваха чай на събралите се и внасяха метални кошнички със запалени въглени за лулите с тютюн.

— Установих, че и трите жертви са били убити преди пожара — заяви Сано и описа раните им, без да споменава за доктор Ито. Самоличността на жената и детето още не е разкрита; разпитваме за тях из целия град. До този момент сирачето е единствената заподозряна. Имаме сведения, че Хару непрестанно е нарушавала разпоредбите в храма и е имала основание да мрази оябун Ояма — Сано разказа на държавниците за игуменката Джункецоин, за доктор Мива и за сина на Ояма. — Тя обаче твърди, че изобщо не си спомня какво е ставало от момента, в който си е легнала, докато е била намерена недалеч от мястото на пожара. Един от моите детективи работи с нея, за да се опита да възстанови паметта й… — при мисълта за Рейко той отново усети тревогата, която съзнателно се стараеше да потиска. Предишната нощ тя бе отклонила ласките му с извинението, че е изморена, но тази сутрин той я беше видял да практикува кенджуцу, самурайското изкуство за бой с меч. Всяко нейно движение сякаш заявяваше недвусмислено решимостта й да докаже, че е права по отношение на Хару. — Продължаваме диренето на свидетели и на други заподозрени — завърши Сано. — Скоро ще разполагам с повече информация, за която ще ви уведомя.

Реакцията на присъстващите потвърди опасенията му, че резултатите звучаха твърде неубедително. Свещениците и съветът на старейшините го гледаха със скрито неодобрение; шогунът, повлиян от нагласата на останалите, се навъси. Старейшините наблюдаваха с раболепно мълчание.

— Очаквах повече от вас, сосакан — отбеляза Макино Нарисада от съвета на старейшините. Бледата му кожа бе изопната като маска върху изпъкналите кости на лицето му. Откакто между Сано и дворцовия управител Янагисава бе настъпило примирие, той бе поел ролята на основен хулител на сосакан. — Без съмнение досега вече трябваше да сте разрешили тази загадка; а вие не сте напреднали особено… — другите членове на съвета замърмориха одобрително. Сано усети, че губи увереност. — Освен това с действията си сте разстроили напълно живота на обитаващите манастирите в района на храма — продължи Макино и погледна към игумена на Зоджо.

Благият старец кимна и рече:

— Да, отрядът детективи смущава всекидневните ни ритуали, но сосакан Сано може да разчита на пълното ни съдействие до разрешаването на проблема…

Макино подкани и градските старейшини да изразят тревогата си от проточването на разследването, което затруднявало разкриването на причините за другите пожари, зачестили през последните месеци в районите Суруга, Нихонбаши и Канда. Сано се поклони и отвърна, че ще се постарае да установи дали пожарът в „Черният лотос“ е свързан с хора или с места извън територията на храма. Шогунът подкрепи идеята му, но раздразнението в очите на Макино показа, че замисълът му не се е осъществил така, както се бе надявал.

— Проявявате удивително безразличие към тревогите на нашите граждани, сосакан — заговори отново той. — Ще ни обясните ли защо толкова протакате разследването си?

Шогунът се навъси объркан, но Сано усети, че одобрението на господаря му започва да клони към Макино.

— Едно щателно разследване изисква повече време — възрази той. — Едва ли бихте искали да претупам работата си…

— Самураят не бива да оневинява грешките си! — Макино излъчваше безмерен гняв. — А добрият детектив не бива да загърбва онова, което е пред очите му. Момичето от сиропиталището е явният виновник, но то и досега не е арестувано! — останалите членове на съвета закимаха. Игуменът на Зоджо погледна Сано със съчувствие. Нерешителност помрачи челото на шогуна. Макино се възползва от негласната подкрепа на останалите присъстващи и продължи: — Какви доказателства са ви нужни, щом самопризнанията й са напълно достатъчни? Или сте толкова некадърен, че не можете да изтръгнете истината от едно петнайсетгодишно селско девойче? Трябва ли да ви учим как да провеждате разпити?