Лора Роуланд - Якешину

Макар че Рейко не помръдна, нито промени изражението си, Сано усети, че е озадачена от новината. Сигурно й беше неприятно да си даде сметка, че Хару я беше излъгала.

— Но нали ти сам каза, че „Черният лотос“ има безспорни облаги от завещанието на Ояма? Защо тогава се опитваш да насочиш всички обвинения към Хару? Аз разговарях с игуменката и с храмовия лекар — Рейко сподели със Сано какво бе научила от Джункецоин и доктор Мива, и добави: — Исках да разпитам монахините и сираците за Хару, но игуменката не ми позволи. И на детективите ти едва ли им е провървяло повече, макар че уж провеждаха независимо разследване. Свещениците от „Черният лотос“ ги следваха като сенки…

— Може би просто са им оказвали съдействие — предположи Сано, обезпокоен, че Рейко пак е проявила самоинициатива. — Не е трябвало да ходиш в храма — добави той. — Това, че разпитваш там без мое знание или позволение, може сериозно да навреди на разследването ми и на положението ми пред шогуна…

— Съжалявам — каза Рейко гузно.

— А ако наистина убиецът все още е на свобода, тогава е опасно да обикаляш сама из района… — Рейко се намръщи, но Сано продължи: — Разполагам с резултатите от аутопсията. И трите жертви са били убити предварително. Момченцето е било държано без храна и е било малтретирано. Вратлето му е било счупено.

Рейко потръпна от ужас.

— Колко жестоко — глухо изрече тя. После, когато смисълът на думите му стигна до съзнанието й, лицето й изведнъж просветна: — Може ли едно тъй крехко момиче като Хару да строши черепа на едър мъж, да удуши здрава и силна жена и да прекърши врата на малко момченце… и всичко това в една нощ? А след това и да премести труповете им в къщата, за да изгорят? При какви обстоятелства едно сираче ще измъчва с глад друго дете? Явно убиецът е друг, а не Хару…

Съпругата му имаше право, даде си сметка Сано — сценарият, който тя описа, звучеше неправдоподобно.

— На този етап е рано да изключваме каквато и да било възможност — каза той с мисълта да не стане жертва на собствената си предубеденост.

— Ако търсим други заподозрени, тогава най-подходящите кандидати са доктор Мива и игуменката Джункецоин. Около тях има нещо много странно… — и Рейко описа зловещата двойка. — И двамата са познавали Ояма. Освен това много държаха да стане ясно, че имат алиби, и още повече да засилят подозренията към Хару.

Сано мислено прецени събраната информация.

— А може би игуменката и лекарят казват истината за Хару — изрази той предпазливо предположение.

— Не, изключено е! Не ми вдъхват никакво доверие. Някой е пребил и насинил Хару; нищо чудно това да е тяхна работа! — Рейко говореше убедено, облегната на едната си страна. Сано си даде сметка, че, оспорвайки оценката й за Хару, само я бе подтикнал още по-категорично да защитава момичето. С тревога осъзна, че случаят можеше да стане причина за раздор в семейството му. — Смяташ, че е виновна, нали? — попита накрая Рейко.

— Няма да вземам никакво решение, преди да имам достатъчно факти на разположение — отвърна той неубедително. — Пък и няма доказателства, че някой друг, освен Хару има мотив за тези престъпления…

— Напротив! — и Рейко му разказа за срещата си с младия монах.

Сано поклати глава удивен.

— Това не е възможно. Една секта не може да скрие действия, каквито описваш! Бакуфу упражнява строг контрол върху духовенството. Всеки месец длъжностни лица от министерството на храмовете и гробниците правят инспекции по храмовете… Те щяха да констатират, че има послушници и деца, държани там против волята им… А и мецуке, шпионите на шогуна, следят за всякакви дейности, които представляват заплаха за страната… Нали свещениците, които са отвели Благочестива Истина, са ти казали, че е луд. Звучи ми приемливо като обяснение…

Рейко вирна брадичка.

— Фактът, че детето в къщата е било бито и изнемощяло от глад, подкрепя твърденията му. А и думите му са следа към мъртвата жена. Да разполагаш с по-добра?

— Не — призна Сано. — Хирата извърши проверка по информация за една избягала съпруга от Суруга, но когато отишъл там, я заварил жива и здрава, върнала се при съпруга си. И все пак диренето едва-що започна. Жената може да е сестрата на Благочестива Истина, но може и да не е. Трябва да се пазим от прибързани заключения… — той положи ръце върху раменете на Рейко: — Моля те, не бързай да вярваш на всичко, което чуеш…

Рейко кимна с въздишка, но отвърна:

— Добре, но сме длъжни да проверим всяка следа, нали? Ето защо искам утре отново да отида в храма, и то с теб, да намерим Благочестива Истина и да проверим думите му…