Лора Роуланд - Якешину

Рейко усети как я обзема вълнение, примесено с жал към момъка пред нея.

— Ами детето, което е умряло сред пламъците? — попита тя.

— Не знам кое е…

— Може ли да е от сирачетата?

Щом доктор Мива е излъгал за жената, може би бе излъгал и за детето.

— Не всички от тях са сираци — отвърна Благочестива Истина. — Много от тях са деца на членове на сектата, заченати и родени в храма…

Рейко беше слисана.

— Значи в „Черният лотос“ позволяват отношения между свещеници и монахини?!? — будистките ордени обикновено изискваха от посветените да спазват строго обета за въздържание.

— Сектата отглежда деца като бъдещи последователи. В сиропиталището ги държат гладни и ги наказват с бой като необходима част от системното им обучение и за каляване на физическата и духовната сила. Най-силните някой ден ще станат водачи на „Черният лотос“, по-слабите ще бъдат техни роби, а тези, които не оцелеят… — гласът на монаха секна, удавен в отчаяние. — Чувал съм за деца, които изчезват от групите си. Казват, че били осиновени от добри семейства, но аз не вярвам. Детето в онази къща сигурно е умряло от техните методи на „приобщаване“. Свещениците са използвали пожара, за да се отърват от трупа… — за пореден път Рейко усети как в нея се борят скептицизмът и изумлението. Струваше й се, че Благочестива Истина си измисля тези истории, но пък думите му можеха да обяснят синините на Хару. Монахът въздъхна и продължи: — За детето само предполагам, но за Ясуе съм сигурен. Свещениците от „Черният лотос“ са я убили!

— За да й попречат да избяга и да разкаже за подземните тунели и за отношението на свещениците?

— Не, не само за това — думите на Благочестива Истина прозвучаха между все по-дълбоки хрипове и ридания. — Чух свещениците да си говорят, че „Черният лотос“ работи по някакъв таен проект и скоро ще настъпи определеният ден. Ясуе сигурно е видяла нещо. И те са я накарали да замлъкне завинаги…

Робство, затвор, мъчения, а сега и някакви пъклени заговори. Рейко поклати глава:

— Какъв е този проект?

— Снощи отидох там. Видях. Чух. Сега знам всичко… — Благочестива Истина вече не се владееше; очите му бяха черни кладенци, изпълнени със страх. — Ако разберат, ще убият и мен!

— Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш…

Монахът сграбчи Рейко за раменете и я стисна силно:

— Цялата страна е в опасност. Трябва да предупредите! Да убедите съпруга си да ни спаси!

Болката, която й причиняваше, както и необузданата му молба стреснаха Рейко. Уплашена за безопасността си, тя му нареди:

— Пусни ме!

Дръпна се и отстъпи към портата, но Благочестива Истина я последва. Рухна на колене, сграбчи полите на кимоното й се вкопчи в нозете й, без да обръща внимание на притесненията й:

— Моля ви, не си тръгвайте, помогнете ми! — извика той и в този момент Рейко чу бързи стъпки вън от параклиса. Върху мястото, където бяха застанали, падна сянка — при портата стояха двама свещеници. Единият беше възрастен, с удължено лице, а по-младият беше здравеняк с грубо изсечени безизразни черти. Щом ги видя, Благочестива Истина я пусна и отстъпи към параклиса. Ужас изостри мършавото му лице. Гласът му се извиси в пронизителен вопъл: — Не ме докосвайте, оставете ме! Назад! Помощ! Те ще ме убият!

Докато мускулестият свещеник пристъпваше към монаха, възрастният се обърна към Рейко:

— Добре ли сте, уважаема госпожо? От името на „Черният лотос“ ви се извинявам за евентуалните неприятности, които ви е причинил Благочестива Истина. Той страда от невменяемост. Измъкнал се е от болницата, когато сестрите за малко са го изпуснали от поглед… — здравенякът хвана Благочестива Истина, а възрастният продължи да говори на Рейко: — Предполагам, казал ви е, че животът му е в опасност. Но това са симптоми на душевното му разстройство. Той самият е опасен. Цяло чудо е, че не ви е наранил… — другият събори Благочестива Истина на земята и завърза китките му с тънко въже. Монахът отчаяно се мяташе и крещеше:

— Не му вярвайте! Госпожо, не му вярвайте! — здравенякът се опита да му запуши устата, но Благочестива Истина извърна лице: — Не им позволявайте да ме отведат! „Черният лотос“ е въплъщение на злото! Планината ще изригне. Пламъци ще погълнат града. Водите ще влачат смърт, а въздухът ще пръска отровния си дъх. Небето ще пламне, а земята ще изригне! Вие трябва да предотвратите гибелния пожар — свещеникът най-после успя да му запуши устата. Момъкът се давеше и стенеше, но двамината му пазители го вдигнаха и го изнесоха през портата.