Лора Роуланд - Якешину

— Ако очаквате да откриете убиеца тук, ще бъдете разочарован. Защото истината е, че смъртта на баща ни причини на този дом много повече вреди, отколкото ползи…

— Бихте ли обяснили? — попита Сано.

Дълго време никой не проговори. Братът и сестрата бяха свели глава в безмълвна печал. Лицето на Джинсай отразяваше неохотата му да разисква семейните проблеми или да говори лошо за мъртвец. Накрая той отрони:

— Баща ми харчеше разточително. Пилееше пари за пиене, гуляи, хазарт и жени. Правеше неразумно големи дарения на сектата „Черният лотос“. В резултат семейните финанси са в крайно окаяно положение… — лицето му бе пламнало от срам, че признава слабостите на своя отец. — Молех баща си да бъде по-пестелив, но той не пожела. Сега, когато вече го няма, лихварите искат от нас да изплатим всичките му дългове. Брат ми, сестра ми и аз наследяваме единствено тази къща, но дори не можем да си позволим да я поддържаме. Ще трябва да се преместим в по-малко жилище и да освободим всичките си васали и слуги — после добави мрачно: — Парите често са мотив за убийство, но не и в този случай. При това се оказа, че баща ни е завещал двайсет хиляди кобана 8 8 Старинна японска златна монета — Б.пр. на сектата „Черният лотос“, защото години наред страдаше от ужасни стомашни болки и нищо не можеше да ги облекчи, докато не се срещна с висшия свещеник на „Черният лотос“.

— Стана чудо. Болките изчезнаха и баща ми беше толкова признателен, че постъпи в сектата. Сега аз съм длъжен да уважа волята му и да предоставя двайсетте хиляди на „Черният лотос“…

Сано си отбеляза, че трябва да установи дали в сектата знаеха за завещанието, тъй като двайсет хиляди кобана бяха твърде сериозен мотив за убийството на Ояма. Може би наистина Хару бе просто един невинен свидетел.

— Като първороден син вие наследявате поста на баща си и сега ще станете новият оябун, нали така? — обърна се Сано към Джинсай.

Младежът изкриви устни в горчива усмивка:

— Всъщност намеквате, че е възможно да съм убил баща си, защото съм искал да заема неговото положение и власт… И тук трябва да ви разочаровам. Наистина баща ми ме обучаваше да поема задълженията му, след като той се оттегли от поста, но преди няколко дни ни посетиха двама представители на бакуфу и предупредиха баща ми, че съм твърде млад и неопитен за такава важна длъжност и че след оттеглянето му друг човек ще заеме поста оябун, а аз ще имам само привилегията да бъда негов първи помощник, докато не докажа, че заслужавам повишение… — Джинсай говореше с нескрита горчивина в гласа. — Уверявам ви, сосакан Сано, за мен щеше да е по-добре, ако баща ми беше жив още поне десет години, за да имам възможност да придобия нужните умения за поста му… Колкото до брат ми и сестра ми, за тях смъртта на баща ми влече след себе си дори повече неприятности, отколкото за мен.

Когато отправи към двамата строг и подканващ поглед, най-напред заговори по-малкият му брат:

— Ако Джинсай беше поел поста на баща ни, аз щях да стана негов помощник — каза той с хрисим детски глас. — А сега не ми се полага нищо, ако не ми намерят някакво друго място… — и сведе още по-ниско глава.

Сестрата скри лице зад ветрилото си и изрече едва чуто:

— Аз имах уговорен брак с един висш чиновник, но тази сутрин той оттегли предложението си, защото е разбрал за положението ни. Вече едва ли ще се появи друг подходящ жених, съгласен да вземе булка без зестра…

— Сестра ми ще трябва да избира: или да си остане бедна стара мома, или да влезе в манастир.

— Приемете искреното ми съчувствие — каза Сано, защото действително смъртта на Ояма, изглежда, бе донесла само страдания на децата му вместо някакви облаги. — Въпреки това трябва да ви попитам къде бяхте онази вечер и вчера сутринта?

— Вкъщи — отвърна Джинсай. Брат му и сестра му кимнаха. Сано възнамеряваше да нареди на детективите си да разпитат васалите и слугите в имението на Ояма, за да получи потвърждение за алибито им от независими свидетели. — Може ли да ви задам един въпрос, сосакан сама? — обади се отново Джинсай. — Чухме, че в изгорялата къща са намерени още два трупа. Чии са?

— Все още никой не знае — отвърна Сано. — Надявах се, че някой тук ще разпознае жената и детето…

— От нашето имение няма изчезнали — рече Джинсай.

— Да се сещате за някого, който да е искал да стори зло на баща ви? — попита Сано.

— Имаше доста врагове — отвърна по-големият син. — Някои от тях бяха престъпници, които е арестувал, други бяха съперници за власт в полицейското управление, трети — мъже, чиито съпруги бе прелъстил… Лично аз смятам, че онова момиче, сирачето, което са открили край опожарената къща, е виновно…