Лора Роуланд - Якешину

После Токугава прекара няколко дни на вилата си сред хълмовете и взе Хирата със себе си за охрана. Късно една нощ плашливият владетел чул странни шумове отвън и обезумял от страх. Хирата излязъл да огледа и хванал крадци, които се опитвали да проникнат в къщата. След кървава схватка и бой с мечове той ги арестувал, спечелвайки си по този начин горещата благодарност на шогуна. Скоро случката се разчу. Служители от бакуфу, които по-рано бяха пренебрегвали Хирата като най-обикновен помощник на Сано, започнаха да търсят приятелството му. Жените в замъка вече го гледаха с други очи. Мидори често го виждаше заобиколен от дами, които се надпреварваха да го ласкаят. Сега Охана заговори нежно на Хирата.

— Хиляди благодарности, че ни спасихте от тази ужасна оса — каза тя, като се усмихваше свенливо.

— За мен беше удоволствие — засия Хирата към прислужничката.

— На какво дължим честта на вашето посещение?

— Трябваше да оставя едни доклади в кабинета на сосакан сама — отвърна Хирата. — Когато ви чух да крещите, спрях да видя какво става… — Хирата се засмя, Охана също се изкиска. Мидори имаше чувството, че буквално вижда как взаимното им привличане искри във въздуха. Настроението й се развали. Напоследък Хирата непрекъснато флиртуваше с някоя друга. Даже по-лошо — беше получил предложения за женитба от изтъкнати кланове. Сано изпълняваше ролята на негов посредник и Мидори ги беше чула да планират миай — срещи с евентуални бъдещи съпруги. Това я ужасяваше; тревожеше я и промяната в самия Хирата. Вниманието, което му оказваха, го беше главозамаяло. В редките случаи, когато Мидори го виждаше, той сякаш беше забравил какво бе изпитван към нея. Поздравяваше я небрежно, после тичаше на работа, на някое празненство или на поредна миай. Сега, година по-късно, Хирата продължаваше да се радва на несекваща популярност. — Внимавайте, има друга оса! — извика той и посочи към небето. Когато Охана вдигна поглед, той издаде звук, подобен на бръмчене и я погъделичка по ръката. Прислужничката изпищя. Хирата се засмя и тя му се нацупи глезено.

Изведнъж Мидори усети, че не може повече да понася пренебрежението на Хирата.

— Охана! — каза тя строго. — Работата ти е да се грижиш за Масахиро чан, а не да се забавляваш!

Охана изгледа Мидори с неприязън и се втурна към къщата. Усмивката на Хирата подсказа на Мидори, че му е ясно защо бе отпратила прислужничката и че му е забавно две жени да се борят за вниманието му. Мидори се засрами от ревността и суетата си.

— Е, трябва да тръгвам — Хирата придоби важен вид. — Имам много работа, трябва да се видя с някои хора.

— Кога ще се върнеш? — попита тя с копнеж.

— Сигурно много късно… Довиждане!

Той вече тръгваше, когато я осени внезапно вдъхновение.

— Чакай! — извика тя.

— Какво има? — в гласа му се прокрадва нетърпение, но той спря и се обърна.

— Този… нов случай е важен, нали? — заекна момичето. Идеята й се струваше блестяща, но малко дръзка. Пое дъх и набра кураж. — Може би аз мога да ти помогна в разследването…

Слисан, Хирата се втренчи в нея.

— Ти? — после отметна глава и се засмя. — Хубава шега. За малко да се хвана.

— Не е шега — възрази Мидори. Страните й пламнаха от смущение. Смехът му я засегна, но поне успя да привлече вниманието му. — Наистина искам да ти помогна…

— Как? — лицето му изразяваше откровено недоверие.

— Ами… — Мидори изтърси първото, което й хрумна: — Ти ми кажи!

Той я изгледа с ласкава насмешка, която я засегна още повече.

— Детективската работа не е за жени…

— Но Рейко помага на сосакан Сано! — възкликна девойката. Струваше й се, че именно общата работа скрепява щастливия брак на Рейко и Сано. Затова смяташе, че тя и Хирата могат отново да се сближат при подобни взаимоотношения.

— Рейко е дъщеря на съдия — възрази й Хирата. — Научила е много за престъпленията в самия съд, служи си изкусно с мечове, може да се защитава, докато ти не знаеш нищо…

— Ще се уча от теб! — в действителност Мидори не изгаряше от желание да става детектив, но й беше неприятно, че Хирата я сравнява с Рейко. — Ще ми обясняваш какво да правя и…

Хирата поклати глава с раздразнение.

— Ами че ти се страхуваш от една нищо и никаква оса — подразни я той. — Пък и… — докосна брадичката й. — Хайде, усмихни ми се! — устните на Мидори потрепериха, когато направи усилие да се подчини. — Така е по-добре — каза Хирата. — Сега просто избий тези глупави мисли от главата си! — Мидори кимна с неохота. — Ще се видим скоро… — Хирата я потупа по главата, сякаш бе малко дете или куче. И си тръгна.