Лора Роуланд - Якешину

— Може да е била отведена в къщата против волята й. На главата си има подутина и цялото й тяло е в синини…

Внезапно напрежение скова Джункецоин. Тя отпи от чая си, сякаш се нуждаеше от известно време, за да обмисли отговора си. Явно не знаеше за раните на Хару и беше изненадана. Но бързо се съвзе и отвърна:

— Вероятно сама си ги е причинила. Направи го веднъж преди време, за да ни убеди, че един от монасите, които бе прелъстила, я е нападнал…

Според Рейко едва ли някой би могъл сам да се нарани тъй зле, но версията на игуменката не биваше да бъде пренебрегвана.

— Някой видял ли е Хару да излива газ върху къщата и да я запалва?

Фините ръце на Джункецоин, бели и гладки като на дама със знатен произход, стиснаха купичката за чай. На лицето й се появи хитро изражение, но тя поклати глава:

— Не, доколкото ми е известно.

Рейко реши да се възползва от моментното си преимущество:

— Ако очаквате от мен да повярвам, че Хару е с виновна, трябва или да изтъкнете някакви категорични доказателства в полза на това твърдение, или да ме оставите да разпитам и други свидетели — заяви тя.

В този момент подът отвън изскърца под нечии предпазливи стъпки. Последва чукане на вратата и Джункецоин извика сърдито:

— Кой е?

Вратата се плъзна встрани и се отвори. На прага стоеше някакъв мъж.

— Сумимасен, извинете. Не знаех, че имате гости… — беше висок и слаб, с голяма глава, която изглеждаше твърде тежка за източения му врат. Рядка сивееща коса откриваше олисяло изпъкнало чело. Лицето му бе пепеляво и сипаничаво.

Джункецоин го изгледа с отвращение, но етикетът изискваше да го представи:

— Това е доктор Мива, лекарят на храма…

Когато чу името на Рейко и причината за посещението й, доктор Мива я изгледа с присвити очи:

— Няма да се натрапвам — каза той, всмуквайки въздух през редките си и неравни, зъби. — Ще дойда пак в по-удобно време…

— Да, ако обичаш! — в гласа на Джункецоин прозвуча по-скоро облекчение, че мъжът си тръгва, отколкото ентусиазъм, че ще се върне отново.

— За мен би било чест да се присъедините към нас — намеси се Рейко. Тя искаше да разбере защо в сектата „Черният лотос“ бяха наели лекар, след като в будистките храмове нямаше подобна практика. Освен това държеше да разпита поне още един свидетел.

— Ваша воля — каза игуменката с нескрита неприязън.

Доктор Мива влезе предпазливо и коленичи близо до Рейко. От него се носеше тръпчива миризма на някакъв препарат.

— Как постъпихте на работа тук? — попита Рейко любезно.

— Учих медицина при един известен лекар в Камакура. След стажуването реших да си потърся късмета в Едо. Когато пристигнах тук, срещнах висшия свещеник Анраку, който ми предложи работа — когато рязко всмукваше въздух, се чуваше особено съскане, което накъсваше изреченията му. Говореше полуобърнал глава към Рейко, сякаш избягваше да я погледне открито. — Оттогава помагам на висшия свещеник да лекува болни, слепи, сакати и невменяеми богомолци… — в гласа му прозвуча гордост. — Освен това лекувам монахините, свещениците, послушниците и сираците в храма, когато се разболеят…

— Може би познавате Хару? — попита Рейко.

Джункецоин стрелна доктор Мива с предупредителен поглед.

— Ами да — отвърна той колебливо. — Хару е много интересен случай… Тя страда от остър дисбаланс на двата аспекта на природата, шестте външни фактора и седемте емоции… — според принципите на класическата китайска медицина поддържането на тези елементи в равновесие е основата на доброто здраве. — Хару притежава твърде много ин 7 7 Отрицателното, тъмното, женското начало, противоположност на ян — Б.пр. , активния аспект — поясни докторът. — Повлияна е в значителна степен от хан и хуо, вътрешната и външната топлина.

— Преобладаващите емоции у нея са ну и чинг, гняв и изненада. Макар че е физически добре, духът й е болен. От известно време се старая да излекувам симптомите й, да я избавя от типичната й своенравност, егоизъм, нечестност, сексуална разюзданост, отсъствие на чувство за дълг и пренебрежение към авторитетите…

Рейко стисна зъби. Докторът потвърждаваше оценката на Джункецоин, като й придаваше допълнителна тежест с медицинската си вещина.

— Смятате ли, че Хару е подпалила къщата? — тихо попита тя.

Поредна размяна на погледи между игуменката и лекаря: тя придоби заповедническо изражение, а той стана хрисим.

— Ако трябва да изразя професионалното си мнение, да. Лесновъзбудимата и нестабилна природа на Хару може да я насочи към палеж и насилие…