Лора Роуланд - Якешину

— Ние вярваме, че всеки човек има скрити заложби да постигне нирвана — игуменката заговори бавно и напевно, с добре заучени фрази. — Сутрата „Черният лотос“ е уникален древен текст, открит преди години от нашия висш свещеник. Тя гласи, че правилният път към просветление се състои от безкрайни паралелни, пресичащи се, сливащи се и разделящи се пътеки, които накрая се събират в една. Единствен висшият свещеник Анраку, Бодхисатва на безпределната мощ, е способен да ни покаже пътя, който всеки от нас трябва да следва… — игуменката се размърда неспокойно. — Но сутрата е дълга и сложна, а доколкото си спомням, вие искахте да научите нещо за Хару и пожара…

— Да — отвърна Рейко. Стори й се странно това нетърпение на игуменката да отклони разговора от сектата и нейната доктрина. — Опитвам се да възстановя случилото се с Хару още от нощта преди пожара, когато си е легнала в спалнята на сиропиталището. Интересува ме дали някой я е виждал от онази вечер до момента, когато са я открили огнеборците…

Игуменката стисна презрително устни.

— Сигурно ви е казала, че не може да си спомни нищо… Е, длъжна съм да ви предупредя да не вярвате на онова, което говори, защото това толкова приятно на пръв поглед девойче има коварен и прикрит характер! Ако е казала, че си е легнала, когато е трябвало, значи просто е излъгала. Нейното притворство и неподчинение, както и липсата на уважение към властта, винаги са ни създавали проблеми. Непрекъснато нарушава разпоредбите. Говори по време на свещени ритуали и отказва да върши черната работа… Краде храна от килера за провизии. Немарлива е, недодялана, позволява си да ходи там, където сираците не се допускат! — в гласа на игуменката звучеше открито неодобрение. — А когато се опитаме да я порицаем, Хару винаги отрича вината си. Мрази да става сутрин рано, а нощем изчаква всички да заспят и се измъква от приюта. Същото е сторила и в нощта преди пожара…

— А вие откъде знаете? Видяхте ли я? — Рейко беше обезпокоена от този портрет на Хару, тъй различен от личните й впечатления. Твърдението на игуменката, че момичето по собствена воля е напуснало спалнята, противоречеше на представата, която вече си бе изградила за събитията. И все пак дали старанието на Джункецоин да очерни Хару не бе продиктувано от някакъв личен интерес?

— Не, не съм я видяла — отвърна игуменката. — Не е мое задължение да надзиравам сираците — тя говореше с високомерно презрение. — Пазачите на храма обаче неведнъж са хващали Хару да обикаля из района по тъмно. Два пъти са я заварвали да общува с мъже. Всичко това поражда сериозни съмнения, дали момичето е подходящо за отдаден на религията живот. Именно по тази причина все още не е приета в метоха — игуменката се изсмя язвително. — Предполагам, че не ви е обяснила защо продължава да живее в сиропиталището с децата, макар че вече е жена…

Рейко също не беше отчела това обстоятелство. Тя смяташе Хару за дете и затова дори не си беше задала въпроса, защо девойката все още не е дала религиозен обет. Рейко знаеше, че неомъжените момичета от селски произход често влизат в сексуални отношения преди брака си; спомни си и вече женствените форми на Хару, но идеята, че разюздано прелъстява млади мъже, определено я слиса. Възможно ли бе игуменката да говори истината? Нима Рейко бе пропуснала и други важни факти в разговора си с Хару?

Без да дава израз на притеснението си, тя заяви с привидно безпристрастен тон:

— Ще имам нужда и от други свидетели, които да потвърдят описаното от вас поведение на заподозряната.

— Имате четирима тук, в тази стая! — Джункецоин посочи с жест монахините, които седяха безмълвно в ъглите.

Рейко сви устни. Покорните подчинени не отговаряха на представата й за „независими свидетели“, а неохотата на Джункецоин да я остави да поговори свободно с монахините засили подозренията й:

— Разбирам, че поведението на Хару е било недопустимо за една бъдеща монахиня, но… простете… всичко това няма пряка връзка с палежа… — заяви тя.

Игуменката отбеляза със скрито самодоволство:

— Една от монахините, които отговарят за сираците, ми каза, че когато минала на проверка в нощта преди пожара, Хару не си е била в леглото… — Рейко сбърчи вежди, с което предизвика усмивката на Джункецоин. — Не се учудвам, че Хару ви е измамила. Тя е изпечена лъжкиня. Ако твърди, че не помни нищо от случилото се през онази нощ, то е, защото се опитва да скрие истината!

Макар и разколебана, Рейко каза: