Лора Роуланд - Якешину

— Добро утро — поздрави го Сано.

Висок и слаб, прехвърлил седемдесетте, доктор Ито се поклони в отговор и се усмихна. Късо подстриганите му бели коси блестяха на слънцето.

— Добре дошли, Сано сан. Очаквах ви. Как е Масахиро чан?

— Искрени благодарности за интереса ви към моето клето, недостойно за вниманието ви дете — каза Сано, спазвайки етикета да изразява неодобрение към своя потомък. — Мъникът расте с всеки изминал ден.

Искрицата в проницателните очи на доктор Ито показа, че е разпознал бащината гордост зад скромността на Сано.

— Радвам се да го чуя. Надявам се, че почитаемата госпожа Рейко също е добре?

— Да, благодаря — отвърна Сано, но споменаването на Рейко го разстрои. Как ли се справяше в момента съпругата му зад високите зидове на храма Зоджо? Реши да насочи разговора към целта на посещението си: — Докараха ли ви труповете от пожара в храма „Черният лотос“?

Лицето на доктор Ито доби сериозно изражение:

— Да. И със съжаление трябва да ви съобщя, че след обстойния преглед стигнах до констатации, които могат да усложнят работата ви… — той въведе Сано във вътрешността на моргата — ниска постройка с олющени хоросанови стени и занемарен сламен покрив. В единственото помещение имаше каменни корита за миене на труповете, шкафове с инструменти и малък подиум, отрупан с книги и ръкописи. Мура, помощникът на доктор Ито — мъж, прехвърлил петдесетте, с посивели коси и квадратно интелигентно лице почистваше ножовете. Той се поклони на Сано и на господаря си. Беше ета, член на най-презряната класа, от която се подбираха събирачите на трупове, тъмничарите, мъчителите и палачите. Наследствената принадлежност на ета към свързани със смъртта професии, като касапство и щавене на кожи, определяше духовната им оскверненост и ги обричаше на пълна изолация от страна на останалите граждани. Доктор Ито единствен се отнасяше към Мура като към равностойно човешко същество, затова слугата му беше безкрайно предан и благодарен. Сега докторът посочи към едната от трите високи до кръста маси, върху които лежаха три трупа, скрити под бяло покривало. — Оябун Ояма — каза той и помощникът му тутакси махна покривалото. Отдолу се появи голо мъжко тяло с масивен торс и яки крайници. Сано потръпна, неспособен да сдържи отвращението си от съприкосновението с мъртвото тяло. — Обърни го, Мура — нареди докторът и ета се подчини. Ито посочи към тила на Ояма, където зееше грозна дупка с червеникава разкъсана плът в средата. — Черепът на оябун е разбит от удар с нещо твърдо и тежко — поясни той.

Сано знаеше, че аутопсията е противозаконна, но това бе единственият му шанс да разбере как и от какво всъщност бе умрял началникът на полицията.

— Може ли раната да е получена, след като вече е бил мъртъв? — попита боязливо той.

Доктор Ито поклати глава.

— И сам виждаш колко кръв има наоколо, нали? А мъртвите не кървят. Ояма е бил жив, когато някой го е ударил отзад. Такава рана обикновено е смъртоносна. При това трупът му не е сериозно обгорял и не притежава типичния розов оттенък, който се получава, когато човек почине от вдишване на дим. Сигурен съм, че смъртта му е причинена от удара, а не от пожара!

— Но аз претърсих щателно мястото на пожара… Не открих нищо, което да наподобява оръжие — каза Сано. После въздъхна и поклати глава. Бе се надявал, че смъртта на Ояма е резултат от трагично стечение на обстоятелствата — неподходящият човек на неподходящото място в неподходящото време. Но явно случаят излизаше извън границите на храма „Черният лотос“. Списъкът на заподозрените, който доскоро се изчерпваше единствено със сирачето Хару, сега включваше не само хората от храма, но и всички потенциални врагове, които началникът на полицията си бе създал по време на дългогодишната си работа.

Сякаш прочел мислите му, доктор Ито погледна съчувствено към Сано и каза:

— Опасявам се, че преди пожара не е имало само едно убийство… — и той го отведе до втората маса. Мура откри трупа на жената и въздухът се изпълни със зловонието на изгоряла разлагаща се плът. Сано усети, че стомахът му се преобръща, и преглътна с мъка. Жената лежеше на дясната страна със свити колене и сгърчени ръце. Тялото й бе осеяно с мехури, на места се виждаха оголена до червено плът или изпепелена до черно кожа. Когато Мура обърна мъртвата на другата страна, Сано видя, че по торса има и незасегнати места. — Там, където се е опирало о пода, тялото не е било поразено от пламъците — каза доктор Ито. — Освен това — той посочи към основата на тила — с пожара не може да се обясни тази тясна червена вдлъбнатина… — Сано се приведе по-ниско и различи отпечатъка на тънко въже. Изправи се и срещна мрачния поглед на Ито, който бавно изрече: — Била е удушена и оставена да изгори в пламъците.