Лора Роуланд - Якешину

Тя го изпрати с поглед и насред унижението припламна искрица гняв. Да се държи с нея така покровителствено! Тя ще му покаже, че струва повече, отколкото той си мисли!

Яхнал петнистия си кон, Хирата яздеше бавно през гъмжащите от хора улици на търговския район Нихонбаши. Селяни припряно се отстраняваха от пътя му. Минаващи самураи, забелязали гербовете на Токугава върху копринените му одежди, се покланяха с уважение. Хирата се чувстваше като собственик на тези улици и пазари, на пъстрите стоки, подредени пред дюкяните, на шумните тълпи, на безоблачното синьо небе. Доволна усмивка смекчи изражението му. Животът се бе оказал много по-хубав, отколкото бе очаквал.

Преди четири години бе обхождал същите тези улици като дошин — уличен патрул, най-ниския чин в силите на реда. И тогава съдбата го бе срещнала със сосакан Сано. Верността и уменията му го бяха издигнали до настоящото положение на главен васал. А ето че вече шогунът беше луд по него, всички търсеха благоразположението му, изтъкнати кланове си съперничеха за привилегията да омъжат за него някоя от дъщерите си… Ама какво й беше станало днес на Мидори? Тя обикновено беше такова мило и весело момиче, а сега се държа странно. Защо изведнъж й се прииска да става детектив? Той я харесваше, чувстваше се добре с нея, но глупавото й поведение го бе озадачило. Докато слизаше от коня пред високите каменни зидове и обкованите с желязо порти на полицейското управление, Хирата поклати глава. Жени! Кой може да ги разбере!

Стражите сведоха глава в поклон; един от конярите пое коня му. Млад дошин, който точно пристигаше заедно с трима цивилни помощници и окован затворник, каза:

— Добре дошли, Хирата сан — и му стори път да мине. Докато вървеше покрай казармите и конюшните, предишни негови колеги му се покланяха за поздрав. В приемната на главната сграда квадратни колони поддържаха нисък таван, от който висяха незапалени хартиени фенери. Слънцето се процеждаше през препречените с решетки прозорци в мъглата от дим, който се виеше от лулите на гражданите, сбрани около издигнат подиум. На него, коленичили зад бюра, четирима чиновници приемаха посетители и разпращаха куриери.

— Добър ден, Хирата сан — поздрави началникът на канцеларията Учида — мъж на средна възраст. Подвижните му комични черти се разтегнаха в широка усмивка: — С какво мога да ви услужа днес?

Хирата често използваше полицейското управление като източник на информация, а Учида винаги знаеше най-пресните новини и клюки.

— Нуждая се от помощта ви за определяне самоличността на жената и детето, които бяха открити мъртви след пожара в храма „Черният лотос“ — каза Хирата.

— Значи искате да знаете дали при нас е докладвано за изчезнали хора? — попита Учида. Получил потвърждение от Хирата, чиновникът придоби унило изражение. — За съжаление в този град никак не е лесно да се проследят всички хора…

— Зная — отвърна Хирата. — Точно затова се надявам, че вие ще можете да ми предоставите някаква полезна информация.

— Ами дочух за няколко изчезнали… — Учида смръщи лице в усилие да се съсредоточи. — Една шестнайсетгодишна куртизанка избягала от квартала на удоволствията през пролетта…

— Твърде млада е за жената от пожара — каза Хирата. Сано му беше пратил съобщение от моргата с описание на жертвите.

— Един докер от пристанището дойде миналия месец и ни помоли да издирим слабоумната му майка, която се загубила…

— Твърде е стара!

— Някаква жена избягала от района Суруга преди няколко дни. Трийсет и четири годишна. Съпругът й е бакалин.

— Това е някаква възможност! — след като записа имената на съпрузите, Хирата попита: — А да има обявени за издирване малки момчета?

— Едно от Кьобаши… — Хирата се обнадежди, но Учида добави: — Деветгодишно… Останалите изчезнали, за които съм получил информация, са само мъже.

— Значи не стават — каза Хирата, без да губи кураж. Той вярваше в себе си и в късмета си и вече имаше блестяща идея, която можеше да му спести дълги часове ровене в прашните архиви. Благодари на Учида и се отправи към една голяма канцелария в задната част на сградата, където двайсетина чиновници седяха зад бюрата си и подготвяха обяви и доклади. Когато Хирата влезе в помещението, те всички прекъснаха работата си и се поклониха. — Искам да ми подготвите едно съобщение — каза им Хирата. Беше поласкан от готовността, с която писарите положиха пред себе си чиста хартия и посегнаха към четчиците. — Пишете: „Сосакан Сано Ичиро желае да установи самоличността на жена и дете, намерени мъртви след пожар в храма «Черният лотос» — издиктува той. После цитира направеното от Сано описание на жертвите и продължи: — Всички, които разполагат с някаква информация, незабавно да се обадят в полицейското управление на Едо.“ — Когато чиновниците записаха текста, Хирата каза: — Подгответе го в хиляда екземпляра. Но преди това запишете следното съобщение и го разпратете до всички йорики. „Всеки дошин е длъжен да разлепи обявата по всички табла и да се погрижи нареждането да стигне до кварталните отговорници в неговия район.“