Лора Роуланд - Якешину

Монахът преглътна риданията си и стисна зъби, за да овладее треперенето на тялото си.

— Религиозното ми име е Благочестива Истина. Преди да постъпя в сектата „Черният лотос“, бях Мори Годен… — двете имена и интелигентната му реч издаваха, че е бивш самурай. — Видях ви с игуменката и я чух да казва, че сте съпруга на сосакан Сано, а аз се нуждая от помощта му…

— Първо ми кажи какво се е случило! — Рейко се опитваше да говори спокойно, но тревогата на монаха постепенно я заразяваше.

— Сектата „Черният лотос“ е зла и жестока! — изрече Благочестива Истина с такава страст, че гласът му неволно се извиси и той почти извика: — Искам да се махна, но не мога! — пое дъх и заговори по-смислено: — От дете съм много религиозен, а когато преди няколко години се запознах с висшия свещеник Анраку, повярвах, че той единствен знае истинския път към Буда. Затова аз и сестра ми Ясуе решихме да влезем в „Черният лотос“… Но животът в храма не се оказа онова, което очаквахме. Свещениците ни караха с другите послушници до полуда да повтаряме пасажи от сутрата, а за ядене ни даваха само супа от водорасли. Позволяваха ни да спим само по два часа в денонощие, а през останалото време коленичехме в залата за богослужение, където тамянът бе толкова гъст, че едва дишахме. От водораслите всички ни присвиваше коремът и имахме разстройство. Не ни позволяваха да се къпем. Който се оплачеше или откажеше да се подчини, го наказваха с бой. Веднъж влезеш ли в сектата, няма излизане. Свещениците ни следят непрекъснато. Не ни позволяват даже да се срещаме или да разговаряме с близките си… — Благочестива Истина пристъпваше от крак на крак, сякаш едва се удържаше да не побегне.

— Но свещениците и монахините, които видях в храма, не приличаха на изтерзани послушници… — възпротиви се Рейко. — Движеха се съвсем спокойно между посетителите, говореха с тях…

Благочестива Истина се изсмя горчиво:

— Това са доверените монаси. Те получават по-добра храна и ред други привилегии. Просят милостиня и набират нови последователи. Те няма да кажат на никого какво става в храма, защото душите им са обсебени от „Черният лотос“!

Историята ставаше все по-озадачаваща.

— Колко са послушниците като теб? — попита Рейко.

— Стотици. Не зная точния им брой, защото живеем в различни групи и виждам останалите само когато се разминаваме.

— Но как така? Къде са? Как може „Черният лотос“ да ги крие?

— Нашите помещения са в постройките оттатък манастира — отвърна Благочестива Истина. — Стените са облицовани с вата, за да заглушават звука. Там не се допускат външни лица. Храмът е много по-голям, отколкото изглежда… — Благочестива Истина се наклони към Рейко, а очите му блестяха трескаво от потребността да прозвучи убедително. — Това, което виждате, е само на повърхността. „Черният лотос“ разполага с помещения под земята и с тунели, които водят навън. Той е като невидимо чудовище, аз съм свидетел, защото след шестте месеца обучение ни принудиха да копаем нови тунели. Работехме през нощта, защото тунелите минават под пътищата и денем може някой да ни чуе… — Рейко го слушаше невярваща. Благочестива Истина ставаше все по-тревожен: — През деня работим в печатарската работилница — преписваме и размножаваме ученията на Анраку. Сега трябваше да съм там. Успях да се измъкна, но съм сигурен, че вече са пратили патрул да ме издирва. Ще ме търсят навсякъде, докато ме открият. И никога няма да ме пуснат да си ида…

— Но… щом има и други като теб… щом искате да напуснете, защо не обедините силите си и не си тръгнете всички заедно? — попита Рейко озадачена.

— Не е толкова лесно. Внедрили са шпиони сред нас. Винаги са своевременно информирани кога някой замисля бягство. Не смеем да се доверим на никого. А с времето цялото това биене на барабани, гонгове и монотонно припяване, както и димът от тамяна, изнурителната работа и безсънието започват да влияят на съзнанието ни. Затова се подчиняваме и търпим… Освен това слагат нещо в храната — някакъв вид отрова, наркотик, не зная… Установих го случайно, когато миналия месец се разболях. Повръщах постоянно и просто не можех да задържам никаква храна. Но мислите ми се проясниха за първи път, откакто бях дошъл в храма. И тогава осъзнах какво е ставало с мен и какво трябва да направя, за да спася себе си и сестра си… — тази необикновена история за затвор и робство беше твърде различна от онова, което Рейко бе очаквала да чуе от монаха, но думите му звучаха правдоподобно. Възможно ли бе пожарът да е свързан с това, което той описваше? — Щом се пооправих, се върнах на работа и се държах покорно — продължи Благочестива Истина, — но спрях да ям храната. Духът ми укрепна и твърдо реших да избягам. Преди три нощи изчаках в леглото всички да заспят и изскочих навън през прозореца. Промъкнах се в метоха, събудих Ясуе и я преведох през терена на храма. Смятах, че мястото ще тъне в мрак и покой, но в сградите наоколо светеше и през вратите влизаха и излизаха свещеници и монахини. Чухме странни шумове. Ясуе се изплаши и искаше да се върне, но аз я дръпнах да продължим напред. Когато стигнахме главния двор, чух шум от тичащи нозе. Обърнах се и видях, че десетина свещеници с фенери обхождат цялата околност. Търсеха нас! — монахът задиша учестено; споменът за изживяния ужас заблестя в очите му. — Избягахме в гората, но те бяха навсякъде. Ясуе много се изплаши и се отскубна от мен. Някой извика „Ето я!“ и след миг видях как трима свещеници я сграбчиха и я повлякоха назад. Тогава си дадох сметка, че не знаят, че сме двама. Имах възможност да избягам, но сърце не ми даваше да тръгна без Ясуе. Затова незабелязано се върнах в спалнята на монасите с надеждата, че ще успя да я измъкна някоя друга нощ. На следващата сутрин очаквах свещениците да накажат сестра ми пред всички, както бяха постъпвали с други бегълци, но Ясуе я нямаше. Когато попитах къде е, ми казаха, че са я преместили в друга група. Само че аз много добре знам какво е станало! — Благочестива Истина притисна юмрук до устата си, за да възпре риданията, които го задушаваха. — Убили са я! На следващата сутрин стана онзи пожар в къщата. Разбрах, че са намерили там труп на жена… — изрече през сълзи монахът. — Вчера чух свещениците да заявяват на съпруга ви, че от обитателите на храма не липсва никой, а днес доктор Мива ви каза, че не знаят коя е жената. Но те лъжат. Сестра ми я няма никъде. Разпитвах, търсих я къде ли не, но никой не я е виждал…