Нора Робъртс - Опасен огън

— Великолепно! Поканихте ме да се повозя на слон, защото очите ми приличат на котешки. И нека не се обижда дамата отдолу, ала аз всъщност зяпах вас.

— О-о! — издаде Джоу замислено устни. — И защо?

Непознатия няколко секунди я гледа мълчаливо.

— Странно, май наистина не знаете.

— Нямаше да питам, ако знаех — отвърна тя и се понамести върху действително неудобния слонски гръб. — Ще е загуба на време да задавам въпроси, чиито отговори са ми известни — обърна се напред и продължи: — Сега се дръжте. Меги трябва да си заслужи балата сено.

Подпорите висяха между платнището и земята под ъгъл четиридесет и пет градуса. Веригите върху слона бързо бяха преметнати през метални обръчи в основата на междинните греди. Джоу пришпори животното напред. Подпорите се плъзнаха, после се опряха в земята и започнаха да се издигат, като повдигнаха платнището заедно със себе си. Голямата шатра се разпъна под утринното небе, възкръснала за нов живот.

Свършила своята работа, Меги излезе бавно изпод нея.

— Красиво е, нали? — рече тихо Джоу. — Така циркът се ражда отново всеки ден.

Наблизо мина Вито и извика на Джоу нещо на италиански. Тя помаха, отвърна на родния му език, после даде знак на Меги да коленичи. Изчака спътника си да слезе, преди самата тя да се плъзне долу. Застанаха един до друг и Джоу се изненада колко висок бе той. Измери го с поглед, отметнала назад глава, и прецени, че отстъпва на Бък само с някой и друг сантиметър.

— Сторихте ми се по-нисък, когато ви гледах от гърба на Меги — рече с присъщата си прямота.

— А вие изглеждахте по-висока.

Тя прихна и почеса Меги зад ухото.

— Ще останете ли за представлението?

Съзнаваше, че й се иска той да бъде там, че иска пак да го види. И двете желания намери за странни и непонятни. Мъжете не играеха особена роля в живота й, зает почти единствено от нейните питомци, а местните провинциалисти изобщо не събуждаха интереса й.

— Да, ще го гледам — върху устните му трепна усмивка, но мъжът я съзерцаваше замислено. — Вие участвате ли?

— Имам номер с моите котки.

— Ясно. Не знам защо си ви представях в някое въздушно изпълнение, летяща под купола.

Джоу се усмихна непринудено.

— Майка ми беше въздушна акробатка.

Чу да я викат и се сети, че Меги е нужна за вдигането на страничния навес.

— Трябва да вървя. Надявам се представлението да ви хареса.

Той неочаквано я хвана за китката, преди тя да се обърне и поведе Меги. Джоу застина, за втори път удивена от плъзналата нагоре по ръката й тръпка.

— Искам да ви видя тази вечер — каза непознатият.

Тя вдигна глава и го погледна в очите. Гледаха я прямо и без стеснение.

— Защо?

Въпросът й бе искрен. Съзнаваше, че самата тя иска да го види, ала не бе сигурна защо.

Този път мъжът не се засмя. Нежно прокара пръсти по дебелата плитка, спускаща се като лъскава змия по гърба й.

— Защото сте красива и ме заинтригувахте.

— А-ха.

Джоу се замисли. Никога не се бе смятала за красива. Впечатляваща, може би, в бляскавото облекло, заобиколена от дивите зверове, но с джинси и без грим се съмняваше да е така. И все пак, идеята бе любопитна.

— Добре, стига да не възникне нещо непредвидено с котките ми. Ари не е много добре напоследък.

В ъгълчетата на устните му отново трепна усмивка.

— Моите съболезнования.

За пореден път гръмко се разнесе името й и двамата сепнато се извърнаха по посока на вика.

— Може би ще ми посочите кой е Бил Дафи, преди да тръгнете.

— Дафи ли? — повтори тя изненадано. — Да не търсите работа случайно?

В гласа й така явно прозвуча колко неправдоподобно й се струва това предположение, че мъжът се засмя.

— Защо, не може ли?

— Не пасвате за нито една от дейностите.

— Специални изисквания ли има? — попита той едновременно развеселен и заинтригуван.

Джоу сви рамене, сякаш въпросът беше излишен.

— Разбира се, а вие не изглеждате подходящ за никоя.

— Всъщност, не търся, така да се каже, работа — отвърна й все тъй усмихнат. — Ала търся Бил Дафи.

Не беше в характера й да разпитва. Личните тайни в цирка се пазеха и зачитаха. Тя заслони с ръка очи и се заоглежда наоколо, докато не откри Дафи, който надзираваше разпъването на голямата палатка, изпълняваща ролята на кухня и трапезария.

— Ето го — посочи нататък. — Дафи е онзи с червеното карирано сако. Той още се облича като говореща примамка.

— Като какъв?

— Вие бихте го нарекли глашатай, например — Джоу с грациозна лекота се покачи върху чакащата Меги. — Но това е дума, която не се използва в цирка. — Тя му се усмихна и подкани слоницата да тръгва. — Кажете на Дафи, че Джоу е казала да ви даде пропуск за представлението — викна през рамо, после помаха с ръка и се обърна напред.