Нора Робъртс: Опасен огън

— Едва ли ще се подвизава като общ работник — измърмори Дафи.

Драсна клечка кибрит и върна живот на пурата. Джоу се смръщи озадачено, докато съзерцаваше издигащия се към тавана дим.

— Не мислиш ли, че е малко късно за подготвянето на нов номер?

— Не е изпълнител — Дафи изруга наум, после отново я погледна в очите. — Той е нашият собственик, рожбо.

В първия момент тя не каза нищо. Остана да седи напълно неподвижно, както Дафи я бе виждал от време на време, когато дресираше ново животно.

— Не! — изправи се Джоу изведнъж и тръсна глава. — Не и той! Не сега! Защо трябва да идва? Какво ще търси тук?

— Циркът е негов — напомни Дафи. Гласът му бе едновременно грубоват и съчувствен.

— Този цирк никога няма да бъде негов! — отвърна разпалено тя, макар рядко да допускаше гневът й да надделее. — Той е на Франк!

— Франк е мъртъв — заяви Дафи с кротък, но непоколебим и категоричен тон. — Сега циркът принадлежи на сина му.

— Син ли? — настръхна Джоу.

Вдигна ръце и притисна с пръсти слепоочията си. Бавно отиде до прозореца. Навън слънцето вече лееше лъчи над главите на работещата трупа. Участниците в изпълнението на трапец, наметнали дебели горни дрехи над триката, се отправяха към манежа. Глъчката от различни езици бе толкова привична, че Джоу дори не я забелязваше. Подпря се на перваза и опита да усмири яда си.

— Що за син е този, който нито веднъж не си е направи труда да посети баща си? За тридесет години така и не дойде да види Франк — преглътна надигналите се в гърлото й сълзи и с усилие успокои гласа си. За какво му е да идва сега?

— Крайно време е да разбереш, че животът има две лица, рожбо — рече троснато Дафи. — Дори не си била родена преди тридесет години. Не знаеш защо жената на Франк го е напуснала най-неочаквано, защо момчето никога не е идвало при него.

— Той не е момче, Дафи, той е мъж — извърна се тя. Вече се бе овладяла и говореше не така разпалено. — Сега е на тридесет и една-две години, доста преуспял адвокат с луксозен офис в Чикаго. Много е заможен, това знаеш ли го? — Устните й се изкривиха в усмивка, но очите й останаха сурови. — И не от съдебни дела и хонорари. Богатството е от страна на майка му. Прилични, сигурни, наследствени пари. Не мога да разбера за какво му е притрябвал на един имотен градски адвокат един пътуващ цирк.

Дафи сви широките си закръглени рамене.

— Може да търси данъчни облекчения или начин за укриване на доходи. Може да желае да язди слон. Може да е каквото и да било. Нищо чудно да иска да направи оглед на имуществото и да ни разпродаде къс по къс.

— Дафи, само това не! — лицето на Джоу отново пламна от вълнение. — Не може да го направи!

— Като едното нищо — промърмори той и загаси фаса в пепелника. — Може да прави каквото му скимне. Ако си е наумил да разтури цирка, ще го разтури.

— Ама нали имаме договори до октомври…

— Не си толкова глупава, Джоу — намръщи се Дафи и почеса рижавия венец на главата си. — Той е в състояние да ги прекрати или анулира. Нали е адвокат. Със сигурност ще намери начин да се измъкне от един договор, ако иска. Възможно е да изчака до август, когато започнем новите преговори, и да ни натири всичките. — Видя нещастната й физиономия и би отбой. — Слушай, рожбо, не казвам, че той ще продаде цирка, а само че би могъл.

Тя прокара ръка през косата си.

— Трябва да предприемем нещо.

— Може да изтъкнем каква е печалбата в края на сезона — отвърна кисело Дафи. — И да покажем на новия собственик, че в нас все още има хляб, че има какво да предложим. Важно е, струва ми се, да разбере, че не сме някакво западнало шоу, а истински и твърде доходен цирк с първокласни изпълнители. Той трябва да види какво е създал Франк, как е живял, какво е искал да направи. Мисля — добави, като я гледаше в очите, — че основно ти трябва да се нагърбиш с това негово прозрение.

— Аз ли? — Джоу дори не успя да се ядоса от изумление. — Защо? Теб повече те бива във връзките с обществеността, отколкото мен. Аз дресирам лъвове, не адвокати.

Тя не можа да прикрие насмешливата нотка в гласа си.

— Ти беше по-близка с Франк от който и да било друг. Никой не познава цирка по-добре от теб — Дафи пак сбърчи вежди. — Освен това умът ти сече. Никога не съм предполагал, че ще има някаква полза от онези шантави книжки, които четеш. Или греша? — не сдържа усмивката си Джоу.

— Дафи, — не сдържа усмивката си Джоу. — Само защото съм чела Шекспир не значи, че мога да се разправям с Прескот. При мисълта за него се вбесявам. А какво ще стане, като го срещна лице в лице?