Нора Робъртс - Опасен огън

Слънцето вече се бе издигнало над хоризонта и с него настъпваше новият ден.

Джоу стоеше на задния вход на Голямата шатра в очакване да дойде нейният ред. До нея стоеше Джейми Картър, наричан още Топо. Той беше трето поколение клоун и носеше ярко изрисуваното си лице и оранжевата перука напълно естествено. Млад, подвижен и енергичен, Топо използваше тези си качества така добре, както и грима, за да внесе вдъхновение в занаята. За Джоу Джейми бе по-скоро като брат, отколкото приятел. Беше висок и слаб, а под грима лицето му бе живо и приятно. Двамата с Джоу бяха израснали заедно.

— Тя каза ли нещо? — попита Джейми за трети път.

Джоу въздъхна и повдигна платното, закриващо входа на шатрата. Вътре вървеше номерът на клоуните, докато работниците монтираха върху манежа голямата клетка.

— Нищо не каза. И изобщо не разбирам защо си губиш времето — отвърна му рязко.

Джейми се наежи.

— И не очаквам да разбереш — каза с наперено достойнство и изпъна слабичките си плещи под червената риза на точки. — В крайна сметка най-близките ти отношения със същество от другия пол са тези с Ари.

— Много остроумно — отвърна Джоу, без да се обиди на заядливата забележка.

Раздразнението й идваше оттам, че Джейми се правеше на глупак пред Кармен — средната сестра на летящите Грибалти. Кармен беше мургава красавица, грациозна, талантлива, себелюбива й напълно безразлична към Джейми. Но като видя посърналото му, намазано лице и унилия поглед, ядът й се стопи.

— Може и да не е имала възможност да отговори на бележката, която й изпрати — рече утешително. — Знаеш, че първият ден от сезона винаги е лудница.

Джейми вдигна рамене.

— Сигурно — промърмори неохотно. — Не ми е ясно какво намира във Вито.

Джоу си представи наперения и самонадеян вид на въжеиграча, загадъчния му поглед и подскачащи мускули. Мъдро се въздържа да ги спомене.

— Кой може да бъде винен за вкуса си? — целуна го звучно по кръглия червен нос. — Лично аз цялата започвам да тръпна при вида на мъж с гъста оранжева коса.

Джейми се ухили.

— Което доказва, че разбираш от мъже.

Джоу се обърна и отново повдигна платнището. Видя, че наближава редът на Джейми.

— Да си виждал днес един от местните да се мотае наоколо? — попита.

— Само около стотина — отвърна той присмехулно и вдигна кофата с конфети, предназначени за завършек на изпълняваната вътре клоунада.

Джоу го стрелна под око.

— Не прилича на останалите. Към тридесетгодишен е, струва ми се — продължи колебливо. — Носи джинси и тениска. Висок над метър и осемдесет. — Вълна смях се изля през отвореното платнище и заглуши думите й.

— Косата му е тъмноруса и права.

— А-а, видях го — побутна я Джейми да се отмести от пътя му и се приготви за влизане. — Отиваше с Дафи към червения фургон.

С висок, див крясък клоунът Топо се втурна в Голямата шатра, обут в петдесет и пети размер маратонки и размахвайки кофата с конфети.

С умислен вид Джоу наблюдаваше как Джейми преследва около манежа другите трима палячовци. Странно е, рече си, Дафи да води местен човек в административния фургон. Нали той й беше казал, че не търси работа. Не беше от тези, дето чергарстват и по пътя временно се захващат, с каквото им попадне. В него се усещаше някаква улегналост, стабилност, която не можеше да се сбърка. Не приличаше също и на работник от друг цирк. Дланите му бяха твърде меки. Освен това, добави тя мислено, докато се мяташе върху Бабет — чисто бяла кобила — край него несъмнено витаеше градски дух. Както и непогрешимият дух на успеха. И на властта. Не, този мъж определено не беше дошъл за работа.

Джоу сви рамене, подразнена от нахлуването на непознатия в мислите й. Още повече се ядосваше, че го бе търсила с поглед сред тълпата по време на парадното шествие и че дори в момента се питаше дали не седи някъде край кръглия манеж. Не беше присъствал на дневния спектакъл. Тя потупа разсеяно врата на кобилата, после чу свирката на конферансието и зае красива, изправена стойка.

— Дами и господа! — обяви той с обигран, звучен глас. — Представяме ви най-фантастичната гледка под големия купол, най-зрелищната дресура на диви животни! Кралицата на джунглата!

Джоу смушка Бабет с пети и препусна към арената. Публиката посрещна с взрив от аплодисменти великолепната двойка. Наметната с черна пелерина, със свободно развяващи се гарванови коси под блестяща диадема, Джоу галопираше без седло върху голия гръб на снежнобялата кобила. Държеше в двете си ръце по един дълъг, тънък камшик, които размахваше поред с плющене над главата си. Пред входа на голямата клетка, ограждаща зрителите от арената, тя скочи от все още препускащия кон. Бабет се насочи към изхода, където я поеха ръцете на гледача й, а Джоу премести двата камшика в едната си ръка, с другата със замах отметна и хвърли пелерината. Костюмът й представляваше плътно прилепнал гащеризон, искрящо бял, обсипан със златни пайети. В силен контраст косите й се спускаха прави и тежки надолу по гърба.