Нора Робъртс: Опасен огън

— Е — повдигна рамене той и издаде напред устни, — щом смяташ, че няма да се справиш…

— Не съм казала, че няма да се справя — смотолеви тя.

— Ако разбира се, те е страх…

— Не ме е страх от нищо, а най-малкото от някакъв чикагски адвокат, който не може да различи кон от камила и който бъкел на разбира от цирково изкуство! — Джоу пъхна ръце в джобовете на панталоните си и взе да крачи из малката стаичка. — Ако Кийн Прескот, адвокат и служител на закона, желае да прекара лятото в цирка, аз ще се постарая то да бъде за него едно незабравимо преживяване!

— Мило и кротко — предупреди я Дафи, когато тя тръгна към вратата.

— Дафи — извърна се Джоу и му отправи невинна усмивка. — Нали знаеш колко нежно пипам.

И за го докаже, тръшна вратата след себе си.

Едва се развиделяваше, когато проточилият се керван на цирка спря край обраслото с трева поле. Хоризонтът сивееше. Цветовете на зората само се предугаждаха върху избледнялото небе. В далечината се виждаха горичка до горичка от портокалови дървета. Джоу излезе от кабината и я лъхна свежото ухание на ранното утро. Чуден ден, рече си, и вдиша дълбоко, с наслада. Струваше й се, че няма по-красива гледка от новата зора, пробиваща си път към живота.

Въздухът беше леко мразовит. Вдигна ципа на сивото плетено яке и загледа как останалите членове на цирковата трупа се измъкват от своите фургони, коли и каравани. Скоро тишината на утрото бе нарушена от гласове. Работата започваше. Когато брезентовото платнище на Голямата шатра бе разтоварено и разгънато на земята, тя отиде да провери как нейните лъвове са понесли близо стокилометровото пътуване.

Трима от помощниците й сваляха клетките от платформата. Бък беше с нея от най-отдавна. Беше работил още с баща й, а в промеждутъка от неговата смърт до професионалния дебют на Джоу беше отработил малък номер с четири мъжки лъва. Поради стеснителността си той така и не можа да свикне с публиката и оттеглянето му от представленията се оказа истинско облекчение. За Бък двама души на едно място бяха вече тълпа. Висок метър и деветдесет, той имаше достатъчно яко телосложение, за да се подвизава от време на време като Херкулес в малките крайпътни представления. Имаше впечатляваща дълга и непокорна руса грива и пищна къдрава брада. Ръцете му бяха едри, с дебели силни пръсти, ала Джоу си спомняше тяхната нежност, когато двамата с него израждаха двете малки на една от лъвиците.

Дребната фигура на Пийт изглеждаше съвсем хилава до тази на Бък. Възрастта му бе трудна за определяне. Джоу предполагаше, че бе някъде между четиридесет и петдесетгодишен, но не бе много сигурна. Той беше тих човек, с кожа като полиран махагон и плътен, басов глас. При Джоу дойде преди пет години, търсеше работа. Тя така и не го попита откъде е, а сам той също не отвори дума. Носеше бейзболна шапка и никой не го беше виждал без парче дъвка, което бавно и нежно преживяше. Четеше книгите на Джоу и бе всепризнат майстор на покера.

Джери беше деветнадесетгодишен, кипящ от енергия. Висок близо метър и осемдесет, той все още изглеждаше юношески възслаб и дългурест. Родителите му също работеха в цирка. Майка му шиеше, а баща му продаваше сувенири. Да се занимава с хищниците беше детската му мечта и тъй като те принадлежаха на Джоу, тя най-сетне склони да го обучава.

— Как са моите дечица? — попита, щом приближи. Спираше пред всяка клетка и милваше неспокойния звяр вътре, говореше им и се обръщаше към всеки по име, докато накрая те се поусмириха. — Сравнително добре са понесли пътуването — каза Джоу. — Хамлет е все още нервен, ала той е за първа година на път.

— Хамлет поначало е с кисел и зъл нрав.

— Има нещо такова, но пък е умен — тя беше заплела косите си в дебела плитка и сега я отметна на гърба. — Я виж местните вече се появиха.

Няколко коли и куп велосипеди бяха свърнали от пътя и караха през полето.

Това бяха хора от околните селища, които искаха да видят издигането на Голямата шатра, да зърнат, та дори и за миг, другото лице на цирка. Едни щяха само да наблюдават, а други да предложат помощ при разпъване на палатките, като придържат рейките, разгъват платнищата или връзват колчетата. Щяха да се сдобият с безплатен пропуск и незабравимо изживяване.

— Дръж ги далеч от клетките — нареди Джоу и кимна на Пийт, после се отправи към безжизнено отпуснатото платно на шатрата. Бък тромаво закрачи до нея.

Полето бе оживяло от кабели, въжета и щъкащи хора. Шестте слона бяха впрегнати, ала стояха бездейно, а дресьорите им стърчаха до коловете, за които животните бяха вързани. Щом работниците задърпаха обтегачите, тъмнокафявото платнище се изду и набъбна като гигантска гъба.