Нора Робъртс - Отрова

— Ще говоря с нея — понечи да я последва Софи.

— Не, недей. — Тереза вдигна ръка. — Тя е голяма жена, а не дете, което да бъде успокоявано. Седни. Трябва да довършим срещата.

Беше доста окуражаващо, помисли си Тереза, докато отпиваше бавно от кафето, да види дъщеря си да показва характер и да се противопоставя на някой и на нещо.

Най-после, крайно време беше.

Дейвид нямаше време да се меси и да оправя нещата, но тъй като чувстваше, че в голяма степен бе предизвикал онова, което се случи, реши да намери Пилар. През последните седмици Мария бе станала един от източниците му за информация относно навиците на семейството. И този път с нейна помощ той откри Пилар в оранжерията.

Намери я, сложила големите градинарски ръкавици на ръцете си, с престилка, да премества разсадите.

— Имаш ли една минута свободно време?

— Имам всичкото време на света — отговори тя, без да вдигне очи и без капка топлота в гласа. — Нямам какво друго да правя.

— Нищо от това, което правиш в офиса, не те задоволява или допринася някаква полза. Извинявай за оценката, която направих и която вероятно е наранила чувствата ти, но…

— Но това е бизнесът. — Този път тя го погледна, доста студено при това.

— Да. Това е бизнес. Искаш ли да пишеш на машина и да изготвяш доклади, Пилар? Да седиш на срещи и заседания, свързани с рекламната кампания и маркетинговата стратегия?

— Желая да се чувствам полезна. — Пилар зарови с малката си лопатка. Нима всички те си мислеха, че е като цветята, за които се грижеше. Такава ли беше? Жена, която се нуждае от контролиран и регулиран Климат и грижливо отношение, която да не прави нищо освен да изглежда привлекателна и добре облечена. — Изморена съм. Тъжна и изморена от чувството, че нямам какво да предложа. Нямам нито умения, нито таланти, нито мозък.

— Тогава нищо не си чула, нито разбрала.

— О, много добре те чух. — Тя свали със замах ръкавиците и ги хвърли на земята. — Аз съм очарователна и елегантна. Като някоя добре облечена кукличка, която може да бъде сложена на определено място, за да украси за известно време интериора и после да бъде отнесена и прибрана в килера. Благодаря. Бях в килера достатъчно дълго време.

Тя започна да го бута, докато той се опитваше да хване ръката й. После изведнъж застина, защото Дейвид успя да улови и другата и ръка и да я спре.

Никой досега не беше се държал така с нея. Просто не беше.

— Спри за малко!

— Свали ръцете си от мен.

— Веднага. Но първо искам да ти кажа, че чарът също е талант. А елегантността е умение. И трябва човек да има много мозък, за да знае какво да каже, къде, на кого и как да го каже, така че хората да се почувстват добре Ти си особено веща в тези неща, така че защо да не ги използваме? Второ, ако си мислиш, че да водиш туристи из избата и в дегустационната е лесна и проста работа, ще промениш мнението си, след като поговориш с момчетата, които го правят.

— Няма нужда да ми казваш, че…

— Очевидно има.

Стори й се, че ще падне, когато той я пусна. Това също не беше й се случвало преди. И Пилар си спомни как Дейвид се бе справил с Тони в нощта на тържеството.

Беше използвал същия леден и категоричен тон както сега.

— Ще ти напомня, че не работя за теб.

— Аз ще ти напомня — възрази той, — че всъщност работиш. Дори и да се държиш като обидено дете, продължаваш да работиш за мен.

— Върви по дяволите!

— Точно сега нямам никакво време да вървя при тях — отвърна спокойно Дейвид. — Просто смятам да използвам талантите ти там, където са най-подходящи. Трябва да знаеш, че работата във винарната е тежка. Трябва да си готова да отговаряш на нелеки или провокиращи въпроси, които ще чуваш отново и отново. Необходимо е да бъдеш грациозна, привлекателна, мила и забавна. И преди да започнеш, да се огледаш хубаво в огледалото и да престанеш да се правиш на отхвърлената съпруга на мъж, който не може да стъпи на малкото ти пръстче дори!

Отвори уста да каже нещо и устните й трепнаха, защото не можа да намери думи.

— Що за идиотщина! Как можа да го кажеш.

— Беше крайно време някой да ти го каже. Загубата, прахосването на време и талант винаги са ме вбесявали. Ти прахосваш времето си и това започва да ми писва!

— Нямаш право да ми говориш подобни неща! Положението ти в „Джиамбели“ не ти дава право да бъдеш груб!

— Постът ми във фирмата ми дава право да говоря истината такава, каквато я виждам. Не ми дава някои права, така е — добави той и я притегли към себе си. — Но този път аз говоря лично.