Нора Робъртс - Отрова

— О, Софи, обичаше те!

— Не, мамо. — Тя се отдръпна. — Не и по начина, по който исках, нуждаех се от него и го търсех. Той не беше тук. Не и за мен. Нито за теб. Това изобщо не му беше дом. Ние не бяхме неговото семейство. Сега имаш възможността да се порадваш на някой, който ще ти обръща внимание.

— Момиченцето ми. — Пилар посегна да погали дъщеря си по бузата.

— Искам го заради теб. И ще бъда много тъжна и сърдита, ако отхвърлиш този шанс заради нещо, което никога не е съществувало в действителност. Обичам те, мамо. Искам да си щастлива.

— Знам. — Пилар целуна Софи по бузата. — Знам това… Но ми трябва време. И всъщност проблемът не е в баща ти, Нито в онова, което се случи с него, cara. Проблемът е в мен. Защото не знам какво ще бъде с някой друг и изобщо дали искам да бъда с някой друг.

— Как би могла да знаеш, ако не опиташ? Ти го харесваш, нали?

— Да, разбира се. — „Харесвам ли го?“ — запита се Пилар. Ако една жена само харесва някого, тя едва ли ще се търкаля полугола сред счупени саксии, тор и пръст за цветя. — Той е много хубав мъж — довърши. — И добър баща.

— И те привлича. Има страхотни бедра, между другото.

— Софи! Какви, са тези приказки?

— Ако ми кажеш, че не си ги забелязала, ще трябва да наруша добрия тон и десетте Божи заповеди и да обявя, че майка ми е лъжкиня. И освен това има такава чаровна усмивка!

— Има много добри очи — промърмори Пилар, като че на себе си, което накара дъщеря й да се усмихне.

— Да така е. Ще излезеш ли с него?

Пилар се престори на много заета да събира разпилените саксии.

— Не знам.

— Хайде де! Излез! Опитай поне веднъж. Виж как ще се чувстваш. И вземи един от презервативите, които съм оставила в моето нощно шкафче.

— Софи! За Бога!

— А, да, добре, че се сетих, да не вземеш наистина само един. — Софи прегърна Пилар през кръста и се разкикоти. — Вземи поне два.

Мади наблюдаваше изпитателно баща си, докато той се мъчеше да завърже вратовръзката си. Обикновено тази вратовръзка носеше на първите си срещи с жени. Сива с морскосини ивици. Наистина той най-официално бе обявил, че отива на вечеря с госпожа Джиамбели, така че тя и Тео да си мислят, че всъщност срещата е по работа. Да, но вратовръзката говореше за нещо съвсем друго.

Мади трябваше да помисли върху това. Както и върху собствените си чувства по този въпрос.

Но в момента се забавляваше, докато закопчаваше копчетата на баща си и, естествено, спореше.

— Тате, това е символ на самоизява.

— Но твърде нехигиеничен.

— Всъщност е древна традиция.

— Може да е древен обичай на индианците или на конгоанските негри, но не и на семейство Кътър. Няма да си пробиваш носа, Мади. Толкова по въпроса!

Тя въздъхна и се нацупи. Всъщност нямаше никакво желание да пробива носа си, но искаше трета дупка за; обеца на ухото. Затова беше избрала тази стратегия — да настоява за носа, та дано поне постигне дупката на ухото, Дори смяташе, че ако знаеше стратегията й, баща й би оценил хода като много добър.

— Тялото си е мое, нали?

— Не и докато, не станеш на осемнадесет години. До този прекрасен ден аз отговарям за него и то е мое. Върви да се заяждаш с брат си.

— Не мога, Не му говоря.

Мади се пльосна по гръб върху леглото на баща си и вдигна крака към тавана. Те естествено бяха обути в неизменните черни обувки с дебели подметки, но черното напоследък започваше да й омръзва.

— Може ли тогава да си направя татуировка?

— Да, да, как ли пък не! През уикенда ще отидем и тримата да си направим по една, — Той се обърна. — Как изглеждам?

Мади извърна глава и го огледа. — Средна работа.

— Ти си моралната ми подкрепа, Мади. Какво бих правил без теб.

— Ако имам шестица на класното, ще ми позволиш ли да си пробия носа?

— Ако Тео има шестица по нещо, може да помисля дали да му позволя да си пробие носа.

Тъй като репликите и на двамата бяха в пълно противоречие, тя се разсмя.

— Хайде, моля те бе, тате!

— Излизай. — Той я вдигна от леглото, хвана я през кръста и я понесе с една ръка към вратата, докато краката й се тътрузеха по пода.

Това беше техен стар навик, откакто бе съвсем мъничка, който винаги я разсмиваше и я изпълваше с щастие.

— Щом не може носа, тогава нека да си пробия още една дупка на ухото. За съвсем мъничка обичка.

— Ти изглежда на всяка цена си решила да надупчиш тялото си като лейка. Щом е така, ще трябва да помисля. — Дейвид спря пред вратата на Тео и почука със свободната си ръка.