Нора Робъртс - Отрова

— Дейвид! Съпругът ми е мъртъв едва от няколко седмици.

— Бившият ти съпруг — поправи я с леден глас той, — Не го поставяй помежду ни, Пилар. Няма да позволя това.

— За една нощ не могат да бъдат зачертани повече от тридесет години съвместен живот, без значение обстоятелствата.

Дейвид я хвана за раменете и я повдигна от земята, преди тя да осъзнае колко е сърдит.

— Тони Авано повече не ти е скривалище, Пилар! Разбери го! И се опитай да се справиш с това! Както и с мен!

Целуна я отново, дълго и горещо, и я пусна.

— В седем часа — повтори и излезе под дъжда.

Нямаше да позволи на онзи мръсник да обърка живота му, нито този на Пилар; пък дори и от гроба, реши Дейвид. Крачките му бяха решителни, раменете изправени, а под повърхността клокочеше ярост.

Нямаше да позволи това. Трябваше да проведе с нея един откровен и прям разговор и да изясни всички тайни и съмнения, скрити някъде в сенките зад светлото. При това много скоро.

Тъй като гледаше в краката си, а Софи тичаше под дъжда също без да гледа, двамата едва не се сблъскаха на алеята.

— Опа! — извика тя и притисна с ръка шапката, която бе сложила на главата си, за да се предпази от дъжда. — Мислех, че си се прибрал у вас.

— Имах да свърша нещо преди това. Току-що се опитах да прелъстя майка ти в оранжерията. Това представлява ли проблем за теб?

— Моля?

— Нали ме чу? Майка ти много ми харесва и аз току-що й го показах. И смятам да повторя опита си още веднъж, при това колкото е възможно по-скоро. Това представлява ли проблем за теб?

— Ааа…

— Без бързи откази и без мъгляви увъртания, моля.

Дори през мъглата на изненадата и шока, тя успя да види колко е ядосан и объркан. Затова отговори.

— Не, извинявай. Ще помисля.

— Добре. Когато си готова с отговора, моля да ми оставиш съобщение.

Той се отдалечи, а Софи се загледа в гърба му, почти можеше да види парата, която се надигаше от него. Разкъсвана между неочакваната изненада и загрижеността, тя прихлупи шапката си с ръка и затича към оранжерията.

Когато влетя вътре, Пилар седеше и гледаше с празен поглед пред себе си. Саксиите бяха изпопадали по масата и на земята, където се търкаляха сред няколко разсада.

Това подсказа на Софи какво точно се е случило и къде.

— Мамо?

Пилар подскочи като ужилена и бързо грабна градинарските си ръкавици.

— Да?

Софи се упъти бавно към нея. Бузите на майка й горяха, косата й бе разрошена, току-що галена от мъжки ръце.

— Видях Дейвид.

Пилар изпусна ръкавиците от ръцете си, защото пръстите й станаха непослушни.

— О? И какво?

— Каза ми, че се е опитал да те прелъсти.

— Той какво? — Това, което се надигна в гърлото на Пилар, вече не беше паника, а ужас.

— А от външния ти вид започвам да си мисля, че наистина го е направил, и то доста успешно.

— Това беше просто… — Останала без сили, Пилар свали престилката си, но изобщо не можеше да се сети къде да я остави. — Ние имахме малко недоразумение и това го ядоса. Не си струва да говорим за това.

— Мамо! — Софи взе внимателно ръкавиците, сетне престилката от ръцете на майка си и ги сложи встрани. — Имаш ли някакви чувства към Дейвид?

— Господи, Софи, що за въпрос!

„Да, Пилар, въпрос, на който ти все още сама не си си отговорила“ — помисли си тя.

— Добре, да опитаме по друг начин. Той харесва ли ти?

— Дейвид е много привлекателен мъж.

— Съгласна съм.

— Ние не сме… Това е… Аз съм… — Е, поне трябваше да каже онова, което мислеше, реши Пилар и сложи ръце на пейката. — Аз съм много стара за него.

— Не ставай смешна. Ти си красива жена и си в разцвета на годините си. Защо да нямаш любовен роман?

— Защото не искам никакъв любовен роман!

— Тогава секс?

— Софи!!!

— Мамо!!! — отговори Софи със същия ужасен тон, след което обви ръце около раменете на майка си. — Дойдох тук, защото се страхувах, че съм наранила чувствата ти и си разстроена. Вместо това те намирам развълнувана, зачервена и разрошена след нещо, което приемам, че е било страхотно от страна на нашия нов и много секси шеф на производството. Та това е просто чудесно!

— Не е чудесно и не бива да се случва отново. Софи, бях омъжена почти три десетилетия. Просто не мога току-така да взема и да скоча в обятията на някой друг мъж, и то точно в този момент от живота ми.

— Татко го няма вече, мамо. — Софи притисна още по-силно майка си съм себе си, но гласът й изтъня. — И на мен ми е трудно да го приема. Трудно ми е да живея с онова, което се случи, да приема да бъда отхвърлена и да не мога да му кажа дори сбогом. Много ми е тежко, макар да знам, че той не ме обичаше.