Нора Робъртс - Отрова

Пол и свърши своя доклад и думата взе Дейвид. Вместо обаче да изслуша пазарните проучвания, анализите на цените прогнозите и печалбите, които очакваше, баба й остави доклада на Дейвид настрани.

— С това ще се занимаем по-късно. В момента бих искала да чуя твоята оценка за хората тук.

— Вие имате моя писмен доклад, госпожо.

— Така е — съгласи се Тереза и вдигна вежди. — Но искам и да го чуя.

— Добре. Тайлър няма нужда от мен във лозята и той си го знае. Фактът, че работата ми е да го наблюдавам и че съм едната от компетентния чифт ръце, все още не е успял да съкруши неговата съпротива. Не мога да го обвинявам за това, но никак не ми помага. Като оставим това, лозята на Макмилън са така добре гледани и управлявани, както никои други, с които съм имал работа досега. Същото е положението и в тези на Джиамбели. Могат да бъдат направени още някои подобрения, но работата на Тайлър по координиране действията на работниците е отлична. Софи също се справя много добре в лозята, макар че нейната стихия не е там. Така както маркетингът и рекламата не са голямата сила на Тайлър. Фактът, че тя успя да понесе тежестта на полската работа, така както той трудностите на работата в офиса, дават в резултат една много добра и изненадващо интересна комбинация. Обаче все още има трудности в офисите в Сан Франциско.

— Знам за тези трудности — намеси се Софи. — Ще се справя с тях.

— С нея — поправи я Дейвид. — Софи, ти имаш една сърдита, отрицателно настроена и нежелаеща сътрудничество служителка, която от няколко седмици се опитва да не се съобразява с теб и твоя авторитет.

— Имам уговорена среща с нея утре следобед. Познавам хората си, Дейвид, Знам как да се оправям с тях.

— Все пак не те ли интересува колко сърдита, несговорчива и несъгласна с теб е Кристин Дрейк и какво знам аз за това? — Той изчака една секунда, преди да продължи. — Тя вече си е търсила работа в други фирми. Нейната автобиография стои на половин дузина бюра повече от две седмици. Един от моите източници в „Льо Кьор“ ми съобщи, че е направила доста изказвания за теб, като е мислела, че говори пред правилния човек.

Софи преглътна с мъка предателството и кимна.

— Ще се оправя и с това.

— Гледай наистина да се оправиш — посъветва я Тереза. — Ако някой работник не е лоялен, той трябва да има причини и оправдание за това. Няма да толерираме използването на сплетни и клюки или инсинуации за печелене на позиции в други фирми. Така. Какво ще кажеш за Пилар?

— Тя все още се учи — отговори Дейвид. — Бизнесът не е най-любимото й занимание. Мисля, че не сте я преценили правилно, синьора.

— Моля?

— Според мен вашата дъщеря ще бъде по-полезна като говорител на фирмата, като представително лице или връзка на компанията с обществеността, там, където нейната елегантност и чар няма да бъдат пропилени, вместо да работи на компютъра. Чудя се защо не помолите Пилар да помага по време на туровете и дегустациите, когато посетителите ще могат да се наслаждават на нейната компания и в същото време ще бъдат поласкани от това, че член на семейството им обръща специално внимание. Тя е перфектна домакиня, синьора. Но не е идеалният чиновник.

— Значи твърдите, че съм направила грешка, като съм очаквала дъщеря ми да изучи бизнеса на фирмата?

— Да — отговори Дейвид, което накара Илай почти да се задави.

— Съжалявам, извинете — рече с мъка той и махна е ръка, когато Тайлър стана, за да му даде чаша с вода. — Опитах се да преглътна смеха си, но не можах. Господи, Тереза, той е прав и ти много добре го знаеш. — Илай взе чашата от Тайлър и отпи внимателно, докато хриптенето в гърдите му утихна. — Мразиш да грешиш, но понякога все пак се случва. Софи? Кажи как се справя майка ти като твой помощник?

— Ами… трудно. Изобщо не я бива — съгласи се Софи и също избухна в смях. — О, мамо, съжалявам, но ти си най-лошият помощник, който може са се роди. Не мога да те пратя в града да работиш с хората ми дори и след милион години. Ти имаш идеи — добави тя замислено, защото майка й не каза нищо. — Например днес, относно рекламата. Но ти не би ги споменала, докато някой не те принуди. И дори тогава не знаеш как да ги приложиш. Освен това за теб всяка минута, прекарана в моя кабинет, е ужасна.

— Опитвам се. И очевидно се провалям — отвърна Пилар и се изправи.

— Мамо…

— Не, ти си напълно права. По-добре е да бъдеш искрена и откровена, отколкото да лъжеш. Нека да кажа и аз нещо. Така ще бъде по-лесно за всички. Отказвам се. А сега, ако ме извините, ще се заема с онова, което мога да правя най-добре. Като например да седна някъде и да изглеждам елегантна и очарователна. — С бърза крачка Пилар излезе от кабинета, на майка си.