Нора Робъртс - Отрова

— Разбира се. — Софи стана права, отвори папката, която съдържаше резюмета с обяснения и снимки на реклами, както и пълния списък на съобщения, маркетингови проучвания и подбрани елитни мероприятия. — Първата фаза на кампанията ще започне през юни с рекламата, която предлагаме в пакет — започна тя, като раздаде на всички по една папка. — Обмислили сме трифазна кампания, насочена към крайния потребител. Към клиента от най-висока класа, от средна класа и към най-обикновения, младия консуматор на вино с ограничени парични средства.

Докато тя говореше, Тайлър се опита да изключи. Беше слушал тази реч и преди. Беше преминал и през всички стадии на нейното раждане и усъвършенстване, слава Богу, че беше минало. Изложението му бе дало ясна представа за всичко, което вършеше Софи. Но какво да направи, като не можеше да прояви никакъв интерес към това!

За него дългосрочните метеорологични прогнози бяха от по-голяма важност. Много скоро някои от сортовете щяха да се събудят и да излязат от зимния си сън. Той трябваше да ги наглежда, трябваше да внимава за всеки най-дребен знак от страна на растенията, както и за най-слабото избликване на сок от отрязаните пръчки.

Ранното зарязване можеше да доведе до опасност от измръзване на растенията.

Тайлър обаче беше подготвен за това и когато му дойдеше времето, щеше…

— Виждам, че почти приспахме Тайлър — рече сладко Софи и го потупа по гърба.

— Не, не успя. Но след като прекъсна дрямката ми, аз мога да продължа вместо теб. Втората фаза е свързана с публичните изяви. Дегустации на вино, турове по избите, обществени изяви, аукциони, гала вечери, търгове, тук и в Италия, които създават популярност.

Тайлър стана, за да си сипе още кафе.

— Софи знае какво прави. Не мисля, че някой тук би спорил по този въпрос.

— А какво става в лозята? — попита Тереза. — Знае ли Софи какво става в лозята?

Той отпи от кафето си и забави отговора.

— Абсолютно. На нивото на чирак знае всичко.

— Моля те, Тай, просто ще ме побъркаш с тези комплименти.

— Много добре — промърмори Тереза. — Дейвид? Твоите забележки относно кампанията?

— Умно направена, класическа и задълбочена. Единствената ми забележка като баща на подрастващи е, че кампанията е насочена и към възрастовата група от двадесет и една до тридесет години, като се опитва да ги накара да мислят, че виното стои в основата на едно добро и весело прекарване.

— Което си е абсолютно вярно — отбеляза хапливо Софи.

— И ние искаме да бъде точно такова — съгласи се Дейвид. — Но се притеснявам, че ще направим рекламата прекалено въздействаща и привлекателна за младата аудитория, която все още е твърде млада, за да бъде изкушавана. Това, разбира се, е само мнението на един баща — вметна той. — Но аз също съм бил момче, което, ако е искало да се напие, го е правило без каквито и да било пазарни механизми и рекламни трикове.

Пилар издаде някакъв звук и затихна. Но тъй като Дейвид седеше до нея, защото бе направил всичко възможно да седне до нея, той все пак го чу.

— Пилар, някакви възражения ли имаш?

— Не, аз исках… Е, добре де, мисля че кампанията е чудесна, и се гордея, като знам колко усилено работи Софи за нея. И Тай, разбира се, и целият екип. Но мисля също така, че Дейвид е прав, така да се каже това е трета гледна точка. Не е редно да се продава нещо на младата част от клиентелата, без да бъдат предупреждавани за опасностите. Ако можехме да направим някакъв вид предупреждение.

— Предупрежденията са досадни и замъгляват посланието — започна Софи, но стисна устни и седна на мястото си. — Добре, ще се опитаме да я направим смешна, забавна, остроумна, отговорна и по някакъв начин просмукана с предупреждения. Оставете ме да помисля върху това.

— Значи, постигнахме съгласие. Твой ред е, Паоло.

Сега Софи си позволи да изключи съзнанието си, докато главният майстор-винар говореше за гроздето, за различните реколти и марки, които отлежаваха в бъчвите и силозите.

Години, помисли си Софи. Трябваше да минат години на отлежаване, узряване, пречистване, перфекционизъм. Беше неизбежно. Търпение. Доброто вино искаше търпение, за да бъде направено. Накрая идваше възнаграждението. Отлежаване, търпение и накрая награда. Трябваше да открие техния най-точен израз и да ги вкара в кампанията.

Пръстите й посегнаха към молива и тя започна да пише. Работеше по-добре, когато записваше мислите си и ги виждаше на листа. Стана, за да си сипе още кафе и с гръб към стаята издуха носа си в кърпичката.