Нора Робъртс - Публични тайни

„Не, никой не е забравил“ — помисли Майкъл, докато седеше в обкования с дървена ламперия кабинет на Брайън и наблюдаваше как чете писмото на бившата си любовница.

Огънят весело пращеше в камината. Пред нея уютно бяха разположени кресла. Награди, почетни значки и снимки бяха подредени по лавиците и стените. Няколко кутии показваха, че се е нанесъл само преди седмици. Бюрото му, отрупано с досиета и папки, подхождаше повече на администратор, отколкото на рокзвезда. До стената видя компютър и синтезатор „Ямаха“, както и огромен студиен магнетофон. В бара имаше само минерална вода и безалкохолни напитки. Майкъл изчака, докато Брайън вдигне глава.

— С баща ми поговорихме за писмото. Решихме, че трябва да знаете.

Потресен, Брайън затърси пипнешком цигари.

— Мислите, че е подправено.

— Да.

Поигра си със запалката. В най-долното чекмедже на бюрото му имаше бутилка ирландско уиски — още запечатана. Като тест за самия него. От шест седмици бе престанал да пие, но в момента би дал всичко за глътка алкохол.

— Господи, мислех, че знам на какво е способна. Това не мога да го разбера. — Пое дълбоко дима, като давещ се — въздуха. — Ако е била тя, защо е искала да го направи? Мен. Искала е да нарани мен.

— Ние все още сме на мнение, че смъртта е била нещастен случай. — „Това едва ли ще го успокои“ — помисли с Майкъл. — Логически погледнато, мотивите са били отвличането и откупът, които бихте платили.

— Аз й плащах заради Ема. — Потърка с ръце лицето си, след това ги отпусна на бюрото. — Би могла да убие Ема пред очите ми. В гнева си бе способна на това. Но да планира нещо такова. — Поклати глава. — Не мога да повярвам, че е могла да го направи.

— Имала е съучастници.

Брайън стана и започна да се разхожда из стаята. Тя беше изпълнена с несъмнени доказателства успеха му: златни и платинени плочи, наградите „Грами“, „Американ Мюзик Ауърд“. Свидетелства за значимостта на музиката, която бе създал.

Имаше и десетина снимки: „Девъстейшън“ вчера и днес, Брайън с други певци, музиканти, политици, които е подкрепял, знаменитости. Между тях се виждаше поставена в рамка снимка на Ема и на Дарън, седнали на пейка в малко заливче, засмени и огрени от слънце. Бе създал и тях двамата.

Двадесет години се стопиха за миг и той отново седеше на тревата, заслушан в смеха на децата си.

— Мислех, че всичко това е минало. — Потърка с пръсти очите си. — Не искам Бев да разбере, не още. Аз ще й кажа, когато реша, че моментът е подходящ.

— Това е ваше право. Исках да знаете, че ще възобновя следствието.

— И вие ли като баща си се посвещавате на работата си?

— Бих се радвал, ако мислите така.

Брайън кимна. Каквото и да е било замислено в онази ужасна нощ преди две десетилетия, все пак трябва да бъде изяснено. Но той имаше и друго дете.

— А Ема? Отново ли ще я разпитвате?

— Ще й спестя всичко, което мога.

— Бев мисли, че сте влюбен в нея.

— Да. Ще се оженя за нея, веднага щом е готова.

Брайън почувства непоносима жажда и извади сок.

— Не исках да се увлича по Дру поради съвсем глупави причини. Често съм се питал дали аз не я подтикнах. Ако не бях се противопоставил, дали щеше да изчака?

— Латимър е искал само вас и онова, което можете да направите за него. Аз искам само Ема. И винаги ще я искам.

Брайън въздъхна и седна отново.

— Тя е най-вярната и най-красива част от живота ми. Нещо, което съм направил, без да се замислям, се оказа невероятно добро. — Със същата усмивка като на Ема той погледна към Майкъл. — В деня, когато Ема ви доведе в отвратителната къща на П.М. в Бевърли Хилс, си помислих: „Това момче ще ми я отнеме.“ И се ядосах. Изглежда, че повечето ирландци са пияници, поети или пророци. Аз имах шанса да бъда и трите.

— Мога да я направя щастлива.

— Доверявам се на думата ви. — Вдигна отново писмото.

— Важно е да откриете кой уби сина ми, но е важно да направите и Ема щастлива.

— Татко, П.М. и Анабел са тук с бебето. О, съжалявам. — Ема спря на вратата. — Не знаех, че си дошъл тук, Майкъл.

— Когато се върнах, ти беше на пазар. — Той се изправи, взе писмото от Брайън и го пъхна в джоба си.

— Случило ли се е нещо?

— Не. — Брайън заобиколи бюрото, за да я целуне. — Подложих на разпит Майкъл. Изглежда, че има сериозни намерения към дъщеря ми.

Тя се усмихна, готова да повярва, но видя очите на баща си.

— Какво има?

— Вече ти казах. — Обгърна с ръка раменете й и се опита да я изведе, но тя се обърна към Майкъл.