Нора Робъртс - Публични тайни

— Не искам да ме лъжете.

— Аз наистина имам сериозни намерения към дъщеря му — отвърна й Майкъл.

— Може ли да видя плика, който е в джоба ти? — попита го тя.

— Да, но предпочитам да е по-късно.

— Татко, би ли ни оставил сами.

— Ема…

— Моля те.

Той се поколеба, но излезе от стаята.

— Аз ти вярвам, Майкъл. Ако ми кажеш, че единственото нещо, за което сте говорили с татко в тази стая, е била връзката ни — ще ти повярвам.

Не би могъл да я излъже.

— Не, не е всичко, за което говорихме. Ще седнеш ли?

Разбра, че ще бъде нещо неприятно и стисна ръцете си в скута, както не бе правила от ученическите си години. Вместо да говори, Майкъл измъкна плика от джоба си и й го подаде.

Побиха я студени тръпки, когато видя името на подателя. „Послание от мъртвата“ — помисли си тя. Отвори писмото и мълчаливо го прочете.

Толкова много приличаше на баща си: израза на лицето, тъгата в очите й, спокойствието, с което четеше писмото. Преди да заговори, тя го сгъна и му го върна.

— Това ли е причината да си в Лондон?

— Да.

Очите й, потъмнели от мъка, срещнаха неговите.

— Мислех, че не можеш да стоиш далеч от мен.

— Не мога.

Тя наведе глава.

— Вярваш ли на писмото?

— Не е моя работа да вярвам — каза той внимателно. — Аз просто го разследвам.

— Аз му вярвам. — Ема внезапно си спомни Джейн, изправена на прага на мръсната къща, с лице, потъмняло от злоба и огорчение. — Тя е искала само да нарани татко. Искала е да го накара да страда. Още си спомням начина, по който го погледна, когато той ме взе със себе си. Наистина бях почти бебе, но помня.

Пое рязко дъх.

— Как е възможно едновременно да обичаш и да мразиш като нея? Толкова силна ненавист, че да вземеш участие в убийството на едно малко момче? Минали са двадесет години, а тя все още е искала да го накара да страда.

Той се наведе към нея и взе плика, който лежеше в скута й.

— Може би е така, но може и да е започнала нещо, което ще ни помогне да открием кой го е убил и защо.

— Аз знам. — Затвори очи. — Скрито е някъде дълбоко в мен, но аз знам. Този път ще го изровя.

Когато започна музиката, тя стоеше в тъмни коридор, облечена в любимата си нощница, стиснала Чарли. Дарън пищеше. Тя искаше да се върне обратно в леглото и при светлината на нощната лампа. Но беше обещала да се грижи за него, а той викаше.

Пристъпи, но краката й не достигнаха пода. Като че ли плуваше в тъмен облак. Чуваше съскането, около нея летяха същества, които обичат тъмното. Съществата, които ядат лошите малки момичета, както мама й бе казала.

Не знаеше накъде да върви. Беше тъмно и заедно с песента отвсякъде се разнасяха звуци. Тръгна към брат си, който викаше за помощ. Опита се да стане малка, толкова малка, че никой да не я види. Усещаше как потта се стича по гърба й.

Ръката й е на дръжката. Леко натиска. Бутна вратата и тя се отвори.

Ръце я хванаха за раменете и я стиснаха.

„Казах ти да не бягаш от мен, Ема. — Дру плъзна ръце около шията й и стисна. — Казах ти, че ще те намеря.“

— Ема! — Майкъл хвана мятащите се ръце и я притисна. — Събуди се, Ема, събуди се. Това е само сън.

Не можеше да си поеме дъх, дори когато осъзна къде е и кой я държи. Струваше й се, че ръцете на Дру все още я душат.

— Светлина. Моля те, запали лампата — прошепна тя.

— Добре. Успокой се. — Натисна копчето и отново я притисна към себе си. — Хайде, сега погледни към мен, Ема, погледни ме. — Повдигна с ръка брадичката й тя все още трепереше, а лицето й беше съвсем бледо, лъснало от пот. — Това е само сън — каза той спокойно. — Ти си с мен.

— Вече съм добре.

Вдигна нагоре завивките около треперещите й рамене.

— Ще ти донеса чаша вода. — Когато тя кимна, той стана й отиде до банята. Ема сви краката си, заслушана в шума на течащата вода. Знаеше къде се намира. В хотелската стая на Майкъл. Искаха да прекарат една нощ насаме, преди да си тръгне обратно за Щатите. Знаеше, че е само сън, и въпреки това вдигна ръце към гърлото си. Още усещаше стиснатите пръсти на Дру.

Когато се върна и й подаде чашата, тя отпи няколко глътки. Не я изгориха, както се страхуваше.

— Съжалявам, Майкъл.

Не искаше да разбере, че е потресен колкото нея. В съня си като че се давеше. Сякаш от отворената й уста не можеш да излезе въздуха.

— Често ли имаш кошмари?

— Да.

— Заради това ли не прекара с мен нито една нощ?

Тя сви рамене и се загледа отчаяно в чашата.

— Много си красива, за да се превръщаш в психопатка, Ема. — Той избута възглавниците и я привлече към себе си. — Разкажи ми всичко.