Нора Робъртс - Публични тайни

Когато свърши, той продължи да гледа в някаква точка. Сега тя беше спокойна. Чувстваше го по лекото й вдишване. Но за разлика от нея той бе напрегнат.

— Вероятно писмото е причината — измърмори тя. — Молила съм се кошмарите да спрат. Сега обаче искам да видя. Да вляза през вратата и най-после да го видя.

Обърна глава и зарови лице в косата й.

— Вярваш ли ми?

— Да.

— Ще направя всичко каквото мога, за да открия кой е виновен за смъртта на брат ти.

— Било е много отдавна.

— Имам някои предположения. Трябва да проверя дали могат да се свържат.

Тя се отпусна с глава, сгушена на рамото му и си пожела завинаги да остане така.

— Обещах да се върна с теб, ако поискаш, но ми се налага да остана. Искам да поговоря С Кетрин. Необходими са ми няколко седмици.

Той помълча. Опитваше се да свикне с мисълта, че ще се върне без нея.

— Докато си тук, трябва да решиш дали би могла да се омъжиш за полицай. — Обърна лицето й към своето. — Обещай ми, че ще помислиш!

— Обещавам. — Тя го прегърна. — Да се любим, Майкъл.

Клубът беше пълен с млади хора. Музиката бе оглушителна, алкохолът — разреден. Но клубът беше претъпкан, дансингът — задръстен. Разноцветни светлини се въртяха бързо. Крещяха, за да се чуят. Раздаваха наркотици, сякаш бяха телефонни номера.

Не обичаше такива долнопробни заведения. Промъкна се до една малка ъглова маса и поръча скоч.

— Можеше да избереш нещо по-добро, ако си искал да говорим.

Събеседникът му се усмихна и изпи до дъно чашата.

— Това са най-подходящите места за тайни разговори. — Запали цигара със златна запалка с монограм. — Носят се слухове, че Джейн е пуснала клюка за теб.

— Знам за писмото.

— Знаеш и не си ме предупредил?

— Точно така.

— Не забравяй, че онова, което засяга теб, засяга и мен.

— Джейн е мъртва. Писмото е без значение. — той изчака, докато келнерката сложи пред него чашата. — Има друго нещо, което може да е по-спешно. Ема сънува лоши сънища.

Мъжът се изсмя и издиша дима през зъби.

— Сънищата на Ема не ме интересуват.

— А трябва. След като се отнасят до двама ни. Подложила се е на терапия с психиатърката, която лекуваше Стиви Нимънс. — Опита скоча и реши, че не става дори за поливане на цветя. — Може и да си спомни.

Обзе го страх, след това и гняв.

— Трябваше да ме оставиш да я убия преди години.

— Тогава не беше необходимо. — Другият мъж сви рамене и отпи от скоча си. — Но сега може да се наложи.

— Нямам намерение да си цапам ръцете на този етап, старче. Ти се заеми с нея.

— Аз се оправих с Джейн. — Гласът му беше спокоен и студен. — В момента само ще наблюдаваме Ема. Ако започне да си спомня, ще бъде твой ред.

— Съгласен. Не защото ми нареждаш, а защото й го дължа.

— Мистър Блекпуул, ще ми дадете ли автограф? Сложи на масата запалката си и се усмихна на закръглената млада червенокоса жена.

— Разбира се, мила. С удоволствие.

От прозореца на хола Ема гледаше как новогодишният сняг се топи по живия плет.

— Майкъл иска да се омъжа за него.

Кетрин я погледна.

— Какво чувстваш?

Ема едва не се изсмя. Типичен въпрос на лекар към пациент.

— Чувствам много неща, но изненадата не е между тях. Знаех, че ще ми направи предложение. Когато сме заедно, вярвам, че можем да създадем дом, семейство. Това, което винаги съм искала.

— Обичаш ли го?

— О, да. — В това поне бе сигурна. — Обичам го.

— Но се страхуваш от женитбата?

— След всичко, което преживях.

— Как изглежда Майкъл, сравнен с Дру?

— В какъв смисъл?

Кетрин само разтвори ръце.

— И двамата са мъже. Привлекателни, решителни мъже.

— Нещо друго?

Ема се разходи из стаята. Къщата беше празна. Както бе решено, всеки следобед в три часа тя оставаше сама, за да разговаря с Кетрин. Нямаше намерение да говори за Майкъл днес, а за кошмарите.

— Не, нищо. Не бих могла да ги сравнявам. Дру беше равнодушен, не обичаше хората. Интересуваше се от някого само ако имаше полза. Не бе почтен. Беше хитър. Понякога ми се струваше романтичен.

— А Майкъл?

— Той обича. Хората, работата си, семейството си. Почтеността просто е част от него. Дори не допусках, че ще поискам да съм отново с мъж. Да правя секс. Когато се любихме с Майкъл, за пръв път изпитах удоволствие.

— Когато се отнася за Дру, го наричаш „да правиш секс“, с Майкъл — „да се любиш“.

— Така ли? — Ема спря и отправи към Кетрин една от редките си усмивки. В главата й изплува спомен — Джоно, седнал на леглото в стаята й в Мартиника. „Когато е с някого, когото обичаш, то е почти свещено.“ — Не предполагах, че ще е необходимо степенуване, за да се разреши проблемът.