Нора Робъртс - Публични тайни

— Кетрин казва, че бързо се възстановяваш.

— Мисля, че е така. Благодарна съм й, че остана с мен в Лос Анджелис през последните два месеца. Макар че не винаги съм го показвала — добави тя усмихнато. — Когато споделиш болката си, помага.

— Все още ли имаш кошмари.

— Не толкова често. И започвам отново работа. Най-накрая завърших книгата. — Тя спря с формичката в ръка. — Преди една година на Коледа беше кошмарна. Тази година е почти превъзходна. — тя се огледа, защото вратата се отвори внезапно. Формичката за сладки падна на пода. — Майкъл?

— Икономката ми каза да вървя направо в кухнята.

Тя извика радостно, хвърли се в прегръдките му и започна да го целува.

— Не мога да повярвам, че си тук. — Отдръпна се леко, засмя се и започна да го изтупва. — Направих те целия в брашно.

Бев избърса ръцете си и излезе.

— Ти каза, че не можеш да дойдеш — започна Ема.

— Промених си графика. — Притисна я отново към себе си. Желанието се разля по тялото му. — Весела Коледа!

— Колко време ще останеш?

— Два дни. — Погледна към печката. — Какъв е този шум?

— О, сладките ми. — Тя се втурна, за да изключи часовника. — Докато ги правех, си мислех за теб и съжалявах, че си толкова далеч. — Обърна се и го погледна. — Ще се върна с теб, ако искаш.

— Знаеш, че искам. — Погали с ръка плитката й. — Но също така знам, че трябва да бъдеш и със семейството си, ще те чакам да се завърнеш вкъщи.

— Обичам те. — Не разбра как изрече думите.

— Кажи го още веднъж.

Очите му я гледаха толкова напрегнато, че тя го погали успокоително по бузата.

— Обичам те, Майкъл. Съжалявам, че ми трябваше толкова време, за да ти го кажа.

В отговор той само я притисна до себе си. Това бе най-щастливият миг в живота му.

— Осъзнах колко те обичам, когато те видях на изложбата в Ню Йорк. Това ме плашеше. Изглежда, съм се страхувала от години. И сега, когато изведнъж се появи на вратата, всичко си отиде на мястото.

— Няма да можеш вече да се отървеш от мен.

— Добре. Какво ще кажеш за една сладка? — засмя се тя.

Неприятно му бе да лъже Ема, но му се струваше, че е по-добре за известно време да не й казва какво го бе довело в Лондон. Британските му колеги се оказаха любезни. Откри също, че британската бюрокрация е същата като американската.

Изгуби два часа само за да му кажат, че може да види досиетата на следващия ден.

Ема се вълнуваше от възможността да му покаже Лондон и го влачи от Тауър до Пикадили и от смяната на караула до Уестминстърското абатство. Въпреки че лесно го убедиха да остане в дома на Макавой, той запази стаята си в хотела. След изтощителната обиколка те прекараха няколко часа в леглото.

Досиетата не му бяха от голяма полза. Разследването установяваше смърт при нещастен случай. Съдебната експертиза бе открила само отпечатъци на Джейн, на последната й прислужница и на комарджията, който бе открил тялото й. Алибитата им бяха непоклатими. Съседите не казаха нищо хубаво за починалата, но не бяха видели нищо или никого през нощта, когато бе умряла.

Майкъл разгледа полицейската снимка. Като забеляза мръсотията, в която бе живяла и умряла Джейн, възмутено си помисли, че някои го наричаха „мърляч“. Прегледа отново снимките през лупа.

Инспектор Карлсън, който е бил натоварен с разследването, го гледаше търпеливо.

— Беше като кочина — заяви той. — Да си кажа честно, никога не съм виждал нещо подобно. Или да съм усещал такава миризма. Старото момиче беше вече умряло от два дни.

— Само нейните отпечатъци ли бяха на спринцовката?

— Да. Сама е свършила работата. — Карлсън свали очилата си с рогови рамки, за да почисти стъклата. — Спорихме за самоубийство, но то просто не се връзваше. Както се казва в доклада, вероятно толкова се е зарадвала на хероина, че е взела по-голяма доза и бързо е поела към последното си „друсане“.

— Откъде е намерила наркотика? Онзи приятел, Хич?

Инспекторът сви устни.

— Съвсем дребна риба. Не притежава връзките, за да намери нещо толкова чисто.

— Ако не е той, тогава кой?

— Не можахме да открием. Възприехме, че сама си го е купила. Беше известна на времето си и е имала доста познанства.

— Вие сте видял писмото, което е изпратила до нас.

— Заради това искаме да възобновим разследването, детектив Кесълринг. Ако наистина имаме убийство тук, свързано с убийството във вашата страна, ще ви сътрудничим изцяло. — Сложи си очилата. — Изминали са почти двадесет години, но никой не е забравил какво се случи с Дарън Макавой.