Нора Робъртс - Публични тайни

Майкъл почувства промяната. Устните й колебливо се разтвориха, тя се притисна към него. Тръпнещ, той обсипваше с целувки лицето й. Ръцете й го прегърнаха и жадно впи устни в неговите.

Понесе я на ръце към спалнята, като продължи да я целува.

Щорите бяха вдигнати и ги обля ярка слънчева светлина. Би предпочел полумрака на свещите.

Ема се опита да овладее страха си, когато той я положи на леглото. Знаеше, че сега всичко ще свърши набързо. Искаше й се да продължи да я целува, да я прегръща. Но знаеше, че няма да е така.

Отпусна се до нея. Не се нахвърли отгоре й, не разкъса дрехите й. Устните му потърсиха нейните отново. Изглеждаше толкова крехка. Луд бе по гладката й кожа, устата й, уханието на косата й. Тя плахо докосна голите му гърди и това го подлуди.

Той простена от удоволствие и разтвори с език устните й. Сладкият й дъх го опияни като силно вино. Ема се изненада, когато не се нахвърли върху нея, а продължи бавно да я милва.

Прокара ръце по тялото й, което я накара да потръпне. Но не от страх. Нежността му я смайваше. Обзе я такова огромно удоволствие, че тя се вкопчи в него. Изпита непреодолимо желание. Никога не бе предполагала, че може да се чувства така. Притегли главата му, за да се наслади на жадните му целувки.

Когато той се отдръпна, Ема изстена и се опита да го привлече към себе си.

— Искам да те погледам — прошепна той. — Години наред жадувам за този миг.

Изненадана, задъхана от страст, тя го гледаше как разстила косата й върху възглавницата. Без да откъсва поглед от лицето й, бавно започна да разкопчава блузата й. Видя объркването в очите й. Постепенно тя се отпускаше под ласките.

Когато вдигна ръка, за да се покрие, той взе ръката й и я целуна. После наведе устата си към гръдта й. От гърдите му се изтръгна стенания.

Кожата й пламваше и от най-слабото докосване. Той се опиваше от деликатното й тяло. Чуваше учестеното й дишане. Когато свали блузата й, тялото й се изпъна като струна.

Устата му беше навсякъде и сякаш я изгаряше. Обсипа с целувки лицето, раменете и гърдите й. Захапа гърдата й, но тя не усети болка, а удоволствие. Бавно смъкна панталоните й, като продължаваше да я целува.

Ема го пожела, както никога не бе желала мъж. Окъпаното й в пот тяло се стремеше към него, но той продължаваше да я целува и гали. Конвулсивно впи пръсти в завивката.

Струваше й се, че страстта й е неутолима. Когато пръстите му се плъзнаха по бедрата й, тялото й потрепна. Не можеше да си поеме въздух. Бученето в главата й я плашеше. Обхваната едновременно от страст и от страх, още по-силно се притисна към него. Тялото й се разтърси и тя се отпусна назад.

— Господи, толкова си сладка! — прошепна Майкъл и страстно впи устни в нейните. Преди да разбере какво става, той отново я облада. Искаше й се да извика името му, но от гърлото й се изтръгна само стенание. Обгърна с ръце потното му тяло. Най-сетне успя да промълви:

— Моля те.

Не можеше да се насити на тялото му.

— Искам… — Сляпо отметна ръка, нещо падна на пода.

— Кажи ми! — беше луд да го чуе от нея. Успя да сдържи огромното си желание. — Погледни ме и ми кажи.

Тя отвори очи. Виждаше само лицето му и се вглеждаше в очите му.

— Искам те.

Извика отново, когато се съединиха.

Изтощена, спа около час. Той дълго седя до нея, гали косата й и се питаше как да я задържи в живота си. От толкова години бе влюбен в нея. Безброй пъти си бе представял как се любят. Но когато си го представяше, само сравняваше с други жени.

Никоя не бе като Ема.

Ако трябва да се моли, ще се моли. Ако трябва да се бори, ще се бори. Но няма да я изгуби отново.

Когато тя се събуди, него го нямаше. Лежеше в леглото и се опитваше да разбере какво се бе случило с нейното тяло. Струваше й се невероятно, че го направи, без да съжали или да се поколебае. Само часове преди това беше сигурна, че не желае отново да бъде докосвана. Всъщност сега за пръв път бе истински докосната. Тя се претърколи с усмивка. Помисли си, че трябва да се облече и да потърси Майкъл.

Тогава видя пистолета му. Висеше на един стол до леглото. Припомни си, че бе убила човек. Въпреки че случилото се в хотелската стая за нея бе неясно и смътно, последните секунди нямаше да забрави никога. Спомняше си какво почувства, когато ръцете й стиснаха пистолета и дръпнаха спусъка. За да убият!

Когато вратата на спалнята се отвори, тя автоматично се покри със завивката.

— Вече си будна. — Майкъл се приближи. Носеше кутия с пиле и кошничка с шест коли. — Помислих си, че може да си гладна.