Нора Робъртс - Публични тайни

Гледаше го как неспокойно крачи из стаята. Нищо не можеше да отговори, поне сега, когато почти нищо не чувстваше. Ако нещата се бяха развили по-различно… Попита се, ако беше другояче, би ли му протегнала ръка, би ли му се доверила. Но не беше различно.

— С кого трябва да говоря?

— Можеш да говориш с мен. — Когато се обърна към нея, вече се владееше. — Или мога да повикам жена следовател, ако ще се чувстваш по-спокойна.

— Не. — Неспокойните й пръсти заровиха в теменужките. — Не, мога да говоря с теб.

— Стенографът чака.

— Добре. Можем да започнем веднага. Предпочитам да свърши бързо.

Не беше лесно. Не погледна към него, докато говореше. Очакваше, че като разкаже всичко за страховете, срама и униженията, ще се освободи от тях. Когато свърши, се почувства само изтощена.

Майкъл не бе в състояние да проговори.

— Това ли е всичко, което ти трябва? — попита Ема.

Само кимна с глава. Трябваше да излезе от стаята.

— Ще го напечатаме на машина. Когато си в състояние, можеш да го прочетеш и подпишеш. Ще се обадя по-късно.

Излезе от стаята и тръгна към асансьора. Спря го Маккарти.

— Дюър те иска моментално в участъка. Пресата е побесняла.

— По дяволите, пресата! Искам да повървя.

Върнал се в Лондон, Робърт Блекпуул прочете съобщението във вестника. Стори му се много забавно. Най-добри бяха лондонските ежедневници с всичките си глупости за убийство от страст и убити мечти. Дори бяха успели да покажат и две снимки. Не бяха добри, но на него му доставиха върховно удоволствие. Най-много му хареса, че лицето й е на кайма.

Не бе забравил как тя го беше нападнала.

Жалко, че Латимър не я е пребил до смърт, си каза. Но има и други начини да си го върне.

Вдигна телефона и позвъни на лондонския „Таймс“.

Като прочете интервюто на следващия ден, Пит побесня. Робърт Блекпуул изразяваше дълбоката си мъка от смъртта на талантлив млад музикант като Латимър и свързваше с нея случилото се между него и Ема. Твърдеше, че тя проявила яростна ревност към връзката му със съученичката й. Когато опитът й да го съблазни пропаднал, тя грабнала едно ножица и го заплашила.

Заглавието беше безочливо.

Жажда за любов довежда Ема до насилие

Казаното от Блекпуул караше хората да се питат дали е действала в самозащита, или е застреляла съпруга си от ревност.

Пит ядосано набра телефона.

— Глупак такъв!

— Добро утро и на теб. — Блекпуул се изкикоти. Очакваше позвъняването.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, като разпространяваш тази история? Достатъчни са ми мръсотиите.

— Не е моя мръсотията, приятел. Ако ме питаш, малката Ема си получи заслуженото.

— Не те питам. А ти казвам да се откажеш.

— И защо трябва да го правя? Ще използвам рекламата. Нали винаги си твърдял, че пресата продава плочите?

— Казвам ти да се откажеш.

— Или?

— Не те заплашвам, Робърт. Просто повярвай на думата ми, че ровенето в мръсни тайни не е здравословно за никого.

Настъпи тишина, след това Блекпуул продължи:

— Тя трябваше да ми плати.

— Може би. Не ме интересува. Звукозаписните компании са прословути с капризността си. А през последните две години ти слизаш надолу в класациите, Робърт. Не би желал в такъв момент да се наложи да търсиш нов мениджър, нали?

— Ще отстъпиш, Пит. Съмнявам се дали някои от нас би искал да разруши старото ни приятелство.

— Запомни го. Продължавай да раздухваш историята и аз ще те изхвърля като мръсен парцал.

— Нуждаеш се от мен, както и аз от теб.

— О, в това се съмнявам. — Пит се усмихна. — Много се съмнявам.

Майкъл крачеше напред-назад по коридора. Смачка цигарата си, след това продължи да крачи неспокойно.

— Не ми харесва.

— Съжалявам. — Ема пое дъх внимателно. Ребрата й все още я наболяваха, ако правеше резки движения. — Искам да го направя и чувствам, че е най-доброто.

— Да дадеш пресконференция в деня, в който излизаш от болницата, е просто глупаво. И чист инат.

— По-лесно ще се отърва, ако направя официално изявление отколкото да се опитвам да ги отбягвам. — Говореше спокойно, но ръцете й бяха леденостудени под ленения жакет. — Повярвай ми. Знам много повече от теб за тези неща.

— Ако говориш за оная мръсотия, която започна Блекпуул, тя въобще не издържа. Той навреди повече на себе си, отколкото на теб.

— Не ме е грижа за Блекпуул, но трябва да мисля за семейството си и за това какво са преживели през последните седмици. И искам да си кажа думата. — Тя тръгна към залата, спря и се обърна. — полицията определи случая като самозащита. Последните три седмици се убеждавах в същото. Искам досието ми да е чисто, Майкъл.