Нора Робъртс - Публични тайни

Внезапно снимката на Ема се появи на телевизионния екран и те онемяха. Репортажът беше кратък, придружен със снимки на Ема и Дру. Имаше кратки изявления на служителка от хотела и на двама свидетели, които бяха чули виковете и повикали охраната.

Мъж на средна възраст с оредяла коса и зачервен от възбуда говори пред микрофона. Майкъл си спомни, че го бе избутал настрана, преди да разбие вратата.

„Знам само, че нещо се чупеше. И тя викаше, молеше го да спре. Беше толкова ужасно, че аз заудрях по вратата. След това дойде полицията. Един от тях разби вратата. Само за секунда успях да зърна жената, простряна на килима; цялата в кръв. Държеше пистолет в ръката си и стреля. Стреля дотогава, докато куршумите свършиха.“

Майкъл изруга и се отправи към телефона.

След това видяха болницата и някакъв репортер с тържествена физиономия обяви, че Ема Макавой Латимър е под охрана.

— Слушай! — Майкъл изкрещя по телефона. — Въобще не ми пука. Ще ги задържиш известно време. Искам униформен полицай пред вратата й денонощно, за да изхвърля всеки репортер, който се опита да влезе и да я види. Ще направя изявление следобед.

— Няма да можеш да ги спреш — каза Джоно, след като Майкъл тръшна слушалката.

— Поне за известно време мога.

Джоно се изправи. Нямаше смисъл да му обяснява, че Ема познава цената на известността. Плащала я е през целия си живот.

— Мариан, иди да видиш Ема. Аз ще поканя на закуска този полицай.

— Не искам…

— Разбира се, че искаш — сряза го Джоно. — Не ти се случва всеки ден да ядеш бъркани яйца с човек легенда. Хайде, Мариан! Кажи на Ема, че ще се видим след малко. — Той изчака, докато Мариан тръгне по коридора и каза: — За пръв път видях Ема, когато беше на около три години. Криеше се под кухненската мивка в мръсния апартамент на Джейн. И вече бе изяла доста ритници. Тя се измъкна тогава. Ще се измъкне и сега.

— Трябваше да изискам съдебно постановление — каза Майкъл. — Трябваше да настоявам…

— Откога си влюбен в нея?

В отговор само въздъхна дълбоко.

— Почти през целия си живот. — Отиде до прозореца, отвори го, за да почувства свеж въздух върху лицето си. — Пет минути! Ако Дру беше закъснял с пет минути, щях да го убия. Когато разбих вратата, пистолетът беше в ръката ми. Щях да го убия вместо нея. Така би трябвало да бъде.

— Ах, мъжкото его. — Джоно продължи да се усмихва иронична усмивка, дори когато Майкъл се извърна към него. — Знам как се чувстваш, но не съм съгласен. Радвам се, че Ема сама пречука кучия син. Справедливо е. Съжалявам само, че не е успяла да го направи, преди да я е докарал в това състояние. Хайде, синко. Потупа го по рамото. — Имаш нужда от храна.

Майкъл тръгна, твърде уморен за да спори. Бяха до асансьора, когато вратата му се отвори. От него изскочиха Брайън и Бев.

— Къде е тя? — попита Брайън.

— Направо. Дръж се. — Джоно взе ръката му. — С нея е Мариан. Трябва да се успокоиш преди да нахлуеш вътре. Достатъчни са й вълненията напоследък.

— Джоно е прав, Бри. — Бев се опитваше да не издава тревогата си. — Ние не искаме да я разстройваме. И трябва да разберем какво…как се е наранила. Можете ли да ни кажете какво се е случило? — попита тя Майкъл. — Тръгнахме веднага след като позвънихте.

— Дру Латимър е открил вчера Ема тук, в хотела й.

— Открил? — прекъсна го Брайън. — Какво искате да кажете? Не са ли били заедно?

— Откакто е решила да се разведе, тя се е криела от него.

— Развод? — Беше замаян от тревога и безсъние. — Говорих с Ема само преди няколко седмици, не ми спомена, че иска развод.

— Не е могла да каже нищо — обясни Майкъл. — Защото се е страхувала. Латимър я е пребивал през повечето време на брака им.

— Не може да бъде. — Брайън опъна назад косата си. — Той беше лудо влюбен в нея. Сигурен съм.

— Да. — Майкъл не бе в състояние повече да се владее и избухна яростно. — Наистина е бил „любещ съпруг“, истински сатана. Затова се е страхувала. Затова лежи вътре сега със смазано лице и счупени ребра. Проклетникът я е обичал до смърт наистина.

Устните му трепнаха. Ръката му стисна ръката на Бев, докато усети костите на нейните и своите пръсти.

— Бил я е? Да не искате да кажете, че той е причината Ема да е тук?

— Точно така.

Дива ярост го обзе. Сграбчи Майкъл за ризата.

— Къде е той?

— Мъртъв е.

— По-спокойно, Бри. — Джоно го хвана за рамото, питайки се дали е благоразумно да застава между двама разгневени мъже. — Така няма да помогнеш на Ема.

— Искам да я видя. — Привлече към себе си Бев. — Искаме да я видим веднага. — Мариан излезе и той тръгна към вратата. Не проговори, само погледна към дъщеря си.