Нора Робъртс - Партньори

— И ужасно страшно за някой като Ан Трулейн — добави Мат.

— Имам само малки снимки. Ето, тази е правена преди по-малко от година.

— Благодаря. — Мат загледа снимката. Млада, сладка, срамежлива. Тези думи изплуваха в съзнанието му, докато гледаше лицето на Ан Трулейн. И жива. Можеше да си спомни как изглеждаше на сутринта, когато я откриха. Като изруга тихичко той подаде снимката на Оливия.

— По дяволите — промърмори тя, докато я разглеждаше. — Мога да се закълна, че е близначка на Елиз Трулейн.

Звукът от стъпките на Лоръл в спалнята го върна към действителността. Мат прогони мислите. Днес трябваше да вземе едно тежко интервю. От Луис Трулейн. Взе кафето и седна да изчака Лоръл.

Тя явно обича розовия цвят, помисли си той. Откъсна една бегония, поднесе я към носа си и се остави на аромата й да го опияни. Розови бегонии, помисли си отново. Дантелени пердета. Как един мъж, израснал с дупки по подметките си, можеше да се вмести в това? Странно, ала мислеше повече за миналото си, откакто познаваше Лоръл.

Продължи да гледа втренчено навън, когато тя влезе. Беше сигурна, че не забелязва нито цветята, нито тревата. Беше виждала вече това изражение на лицето му, когато вдигнеше глава, замислен над пишещата си машина, погълнат от историята, която описваше. Напрегнат, потънал в мисли.

— Мат? — Искаше да го попита какво го тревожи, какво го измъчва. Но когато той се обърна и я погледна, зърна в очите му такъв израз, че не посмя. После очите му се проясниха, сякаш нищо не е било.

— Кафето е горещо — забеляза той.

Лоръл приближи. Беше облякла тънка памучна пола и блуза, което го накара да се надява горещините да продължат.

— По-добре ли се чувстваш?

— Да. Трябва да се обадя в къщи преди да излезем. Искам да съм сигурна, че Сюзан се е настанила добре.

— Дори много добре — отговори Мат, като се мъчеше да си представи какво бе облякла Лоръл под тънките летни дрехи. Нещо копринено и много ефирно. — Видях ги и нея, и баба ти, снощи.

Тя застина с чаша в ръка.

— Ти си ходил снощи при тях?

— Не мога да стоя дълго време далеч от баба ти.

— По дяволите Мат! Това е моята история.

— Нашата — поправи я той.

— Във всеки случай нямаш работа там без мен.

Като стана, той отиде и си сипа още кафе.

— Доколкото си спомням, ти не беше в състояние да ме придружиш. Не беше изобщо в състояние да контактуваш. Ако беше, нямаше да ходим при баба ти.

Очите й се присвиха и Лоръл стана.

— Само защото бях малко позамаяна, Бейтс, не значи, че имаш право да си въобразяваш, че ми харесваш. — Тъй като той се усмихна, тя продължи още по-яростно. — Всеки мъж изглежда привлекателен след четири мартинита. Дори ти.

Мат остави внимателно кафето си.

— Тази сутрин главата ти ясна ли е, Лоръл?

— Абсолютно — и тя спря насред изречението, защото той я придърпа към себе си.

— Казваш, че е ясна. — Мат сведе устни към брадичката й. — Ти си жена, която много добре знае какао иска и какво не.

Разбира се, че съм такава, помисли си Лоръл, докато чувстваше как се разтапя в ръцете му.

— Не искам, О! — Дишането й спря, когато той докосна ухото й.

— Какво? — Мат навлажни долната част на ухото й с езика си и го захапа. — Какво не искаш?

— Да ме объркваш.

Тя почувства как миглите му докоснаха бузата й, търсейки пътя към устните й.

— Нима го правя?

— Да — устните му бяха точно над нейните. Лоръл знаеше какво ще последва, когато се срещнат. Тя се отдръпна леко, като очакваше да се успокои. — Правиш го, за да ме отвлечеш от историята.

— И двамата знаем — отговори той, като взе косата й в ръце, — че това няма нищо общо с която и да било история.

— Добре, ала ние трябва да се съсредоточим върху случая — каза бързо Лоръл. Трябваше да говори, докато бе сигурна, че земята все още бе стабилна под краката й. — Не искам да ровиш без мен. Аз открих Сюзан и…

— Дявол да го вземе! Ако изобщо от това излезе статия, името ти ще бъде написано под заглавието! Не се безпокой.

Беше й по-лесно да се ядоса, отколкото да се възбуди, и тя даде воля на гнева си.

— Това няма нищо общо с името ми под заглавието! Не искам да разпитваш баба ми и Сюзан без мен. Ако ми беше казал какво смяташ да правиш, щях да изпия още малко кафе, да си взема един студен душ и да дойда на себе си.

— Може би щеше да успееш — Мат мушна ръце в джобовете си и се завъртя бавно на пети. — Работата беше там, че аз исках да поговоря с някой за Трулейнови. И исках този някой да бъде обективен.