Нора Робъртс - Партньори

— Няма ли да пийнеш с мен?

— И без това главата ми е замаяна, когато съм до вас. — Докато Оливия Армънд се смееше, поласкана от комплиментите, той седна и запали цигара.

— Къде е Сюзан?

— Горе. Сигурно си е глътнала езика от моите дневници.

— Какво мислите за нея?

Оливия отпи бавно малка глътка. Лунната светлина танцуваше около диамантите по пръстите й. Наоколо бръмчаха насекоми и привлечени от светлината, се блъскаха в стъклата на прозорците. Ароматът от градината с розите бе силен и упоителен.

— Умно момиче. Добре възпитано, малко срамежливо и свенливо. И тъжно, но достатъчно силно.

— Тя е убедена, че сестра й е убита.

Тънката бяла вежда на старата жена се вдигна и както забеляза Мат, повече замислено, отколкото учудено.

— Так-а-а-а значи такава била работата. Интересно.

— Оливия отпи друга глътка и почука по чашата си с нокът. — Доколкото си спомням, бедното дете беше ухапано от отровна змия в блатата зад Херитидж Оук. Сега ми кажи защо Сюзан мисли, че е било убийство.

И Мат разказа всички събития, които се бяха случили през деня, по своя сбит и точен репортерски маниер. Видя как един прилеп се стрелна сред дърветата, после изчезна. Въздухът беше изпълнен със звуци на нощни птици и насекоми. От време на време се дочуваше крякането на жаби. Перестите листа на палмите почти не помръдваха. Лекият ветрец носеше аромат на магнолии. Колко съм далеч от Ню Йорк! Господи! Колко съм далеч, като в съвсем друг свят, помисли си Мат.

— Не е умна като Трулейнови, ала и не е такава сухарка като тях — продължи Оливия. — Е, Мат, едно загадъчно убийство винаги кара кръвта на човек да се раздвижи. Но ти не ми го каза само за да предпазиш артериите ми от втвърдяване, нали?

Той се усмихна. Тя винаги го разсмиваше. Тази възрастна дама е била неотразима като млада. Мат се облегна и се заслуша в звуците на южната нощ.

— Знам в основни линии семейната история и потеклото на Трулейнови, а и Лоръл ми доразказа някои подробности. През силно розови очила — добави той.

— Ревността понякога е здравословна — отсъди Оливия. — Може да те изправи на нокти, ала може и да ти върне онова, което ти е принадлежало.

— Работата е там — продължи сухо Мат, че бих искал вие да ми разкажете за тях.

— Добре. Хайде да се разходим в градината. Дългото седене не се отразява добре на старите ми кости. Схващам се.

Той взе ръката й и й помогна да се изправи. Тя беше мъничка и това винаги го бе изненадвало. Вървеше леко като птиче. Ако чувстваше някаква болка в ставите, никога не го показваше. И Мат изобщо не лъжеше, когато казваше, че е луд но нея. Защото през първите петнадесет минути след запознанството им наистина се бе влюбил и изобщо не му беше трудно да разбере защо е била най-хубавото и ухажвано момиче на Юга, после жена, после вдовица.

— Мариън завърши във Франция — започна Оливия. — Носеха се слухове за нещастна любов, но тя така и никога не обели нито дума. Мариън е кротка и много умна. Винаги е била. И въпреки добрия си произход и изисканите си обноски, е и голям сноб. Обичам я, ала изобщо не прилича на майка си, както твърдят мнозина.

Мат се разсмя и потупа ръката, която държеше.

— Знаех си, че мога да разчитам на проницателността ви, мис Оливия. Както и на безпристрастната ви оценка.

— Престани да ми се умилкваш, момче — продължи невъзмутимо Оливия. — Виж, Чарлз приличаше на майка си. Хубаво момче, но витаеше из облаците. Имаше талант. Беше свенлив, ала имаше талант. Един от акварелите му виси в моята всекидневна.

Значи наистина е бил добър, помисли си Мат. Оливия можеше да купи някаква рисунка от беден съсед поради състрадание, ала едва ли щеше да я окачи в стаята си, ако не си заслужаваше.

— Бях разочарована от него, когато избяга с жената на брат си. — Като улови ироничния блясък в очите на Мат Оливия стисна пръстите му. — Виж какво, янки, имам си свои принципи и те са железни. Ако жената на Луис и брат му са се желали, можеха да постъпят честно, а не да се измъкнат като змии или като крадци посред нощ. Луис щеше да се оправи по-бързо, ако бяха постъпили така.

— Разкажи ми за него.

— Той беше първата любов на Лоръл. — Тя изчака да види изражението му. — Спокойно, Мат, всяко момиче си има по една приказна история. И по един принц в нея. Когато беше млад, Луис беше пълен с живот. Беше вълнуваш и изящен мъж. Посветен изцяло на семейството си, предан на семейния бизнес, но не си мисли, че е бил скучен или прекалено сериозен. Никога не съм се отегчавала с него. Вярвам, че обичаше първата си жена силно и искрено и нейното предателство дълбоко го разстрои. После започнаха слуховете, че била бременна от Чарлз и това още повече влоши нещата.