Нора Робъртс - Съдружник по неволя

— Наистина — съгласи се Рейчъл и се отпусна в обятията му.

— Напоследък събитията се развиха твърде бързо.

— О, да…

— Исках да поговорим за онова, което ти предложих преди време. Да се преместиш тук.

Рейчъл затвори очи. Вече бе решила, че отговорът ще бъде „не“. Безкрайно трудно й бе да откаже, ала тя не бе човек, който приема половинчати предложения.

— Моментът може би не е много подходящ.

— Скоро едва ли ще имам друг случай. Въпросът е, Рейчъл, че не искам да се местиш тук.

— Ти… — Тя застина, сетне го блъсна и без малко наистина да го събори. — Добре тогава.

— Исках да кажа…

— Пет пари не давам какво искаш — сопна му се тя. — Бас държа, че винаги постъпваш така. Оправих ти бъркотиите и сега си готов да ме отпратиш.

— Не е истина…

— Млъквай, Мълдун. Сега ще говоря аз.

— Нима някой може да те спре?

Токчетата й зачаткаха по пода, когато тя започна да крачи нервно напред-назад, за да укроти гнева си.

— Ти направо не си наред, капитане. Колко време те оставих да ми се натрапваш. Но ти просто не си свикнал да ти отказват.

— Че ти не си ми отказала — напомни й той.

— Това няма нищо общо. — Застанала срещу него, тя сложи ръце на кръста си. — И тъй, значи не искаш да се места тук. Чудесно. Бездруго отговорът ми щеше да бъде „не“.

— Страхотно. — Той пристъпи напред и кресна в лицето й: — Не си въобразявай, че ще се примиря да дойдеш на гости, за да си поиграем на гаджета. Искам да се омъжиш за мен.

— О, ако си въобразяваш… О, Господи! — Рейчъл усети как се люшва назад, сетне напред, подпря се с ръка на гърдите му, за да не изгуби равновесие. — Трябва да седна за малко.

— Ами сядай тогава. — Той я хвана през кръста и я вдигна да седне на бара. — А сега ме слушай внимателно. Добре си спомням как си обещахме да не се обвързваме задълго. Такова беше твоето желание, а и моето. Днес обаче обръщаме нова страница, Рейчъл, и правилата стават съвсем други.

— Зак, аз…

— Не. Не ще успееш да ме въвлечеш в спор. — Без съмнение тя щеше да спечели, а този път той бе твърдо решен да не се предаде. — Всичко съм премислил. Знам, че имаш амбиции или както там наричаш онези важни за теб неща. — Сграбчи ръцете й, стисна ги здраво, за да бъде по-убедителен. Рейчъл реши да отложи за по-късно прегледа за счупени стави. В момента единственото, което усещаше, бе изумление. — От теб се иска едно-единствено нещо, да добавиш едно име към списъка от приоритети. Моето. Не влизаше в плановете ми да се влюбя в теб, но сега това е факт, с който ще трябва да се примириш.

— Мога да кажа същото за себе си — промълви Рейчъл, но той сякаш не я чу.

— Може би ще кажеш, че в живота ти няма място… — Прегърна я още по-силно, забелязал, че изхълца. — Какво каза?

— Казах, че за мен е почти същото.

— Кое е същото?

— Нали ти твърдиш, че не влизало в плановете ти да се влюбиш, а аз ти казах, че при мен е същото… — Рейчъл бавно въздъхна, усетила как ръцете му се изплъзват от нейните. — Но сега това е факт, с който ще трябва да се примириш.

— Тъй ли?

— Тъй. — Както седеше на бара, тя обви ръце около врата му и опря чело в неговото. Направо невероятно, рече си тя. Та той беше уплашен не по-малко от нея. — Ти ме принуди да ти го кажа, Мълдун. Готвех се да откажа предложението ти, тъй като прекалено много те обичам и не бих се примирила с половинчато завоевание. Вече дни наред ходя като замаяна.

— Седмици. — И той опря устни до нейните. — Бях намислил съвсем деликатно да поставя въпроса, но просто не се стърпях. Дори с баща ти споделих какви са моите намерения.

Рейчъл се колебаеше дали да се засмее, или просто да изкрещи.

— Не си го направил.

— Все пак най-напред го напоих с водка, за всеки случай. А той ми заяви, че искал още внуци.

Рейчъл усети как запърха сърцето й.

— И аз не искам да го разочаровам — заяви тя.

Нещо стегна гърдите на Зак, в следващия миг той усети как му олеква.

— Не се ли шегуваш?

Това е то, помисли си Рейчъл, взряна в очите му. Нова страница, нови правила. Нов живот, който да започнат заедно.

— Не се шегувам. Искам да имаме семейство. Искам всичко от теб. И това е мой избор.

Той обгърна лицето й с ръце.

— Ти си всичко, за което съм мечтал, а никога не съм се надявал да получа.

— Ти си всичко, за което съм мечтала — повтори в отговор Рейчъл. — Макар да се преструвах, че изобщо не те искам. — Когато приближи устни към неговите, усети в гърлото й да напират сълзи. — Няма сега да се разкисваме, нали, Мълдун?