Нора Робъртс - Съдружник по неволя

— Благодаря. И още нещо. — Огледа се, за да се увери, че Зак не ги чува. — Знам, че ти създадох куп ядове. Зак разправя, че може и да се съгласиш да се преместиш. Просто искам да знаеш, че няма да ви преча.

— Още не съм решила как ще постъпя. Освен това ти с нищо няма да ни попречиш. Ти си от семейството. Ясно ли е?

— Ясно ми е, разбира се. — Усмивка трепна в ъгълчетата на устните му. — Ако решиш да го чупиш, аз съм насреща.

— Ще го имам предвид. — И тя за последен път подръпна якето му. — Да вървим.

Няма причина да нервничиш, каза си тя, като поведе Ник към масата на ответника. Изявлението й бе добре подготвено, а на съдийската банка щеше да седне приятелски настроен човек.

И все пак умираше от страх.

Изправи се на крака едновременно с останалите, когато в залата влезе съдия Бекет. Преглътна буцата в гърлото си и се усмихна окуражително на Ник.

— Е, господин ЛеБек — поде Бекет, като скръсти ръце. — Колко бързо лети времето. Едно птиченце ми каза, че наскоро сте претърпели злополука. Чувствате ли се напълно възстановен?

— Ваше благородие. — Озадачена от това отклонение от обичайната процедура, Рейчъл се изправи.

— Седнете, моля. — И Бекет махна с ръка. — Господин ЛеБек, попитах ви как се чувствате.

— Добре съм.

— Хубаво тогава. Ако правилно са ме информирали, успели сте да идентифицирате тримата бандити, нахълтали в бара на господин Мълдун. Тримата членове на Кобрите — групичка, с която доскоро сте били свързан, струва ми се… и които в момента са задържани в очакване на съдебния процес.

— Ваше благородие, в последния си доклад… — Поредният опит от страна на Рейчъл.

— Прочетох го, благодаря, защитник. Свършили сте чудесна работа. Предпочитам да чуя разказа на господин ЛеБек. Въпросът ми е, защо изобличихте същите тези хора, чиито имена предишния път решително отказахте да ми съобщите?

— Изправи се — прошепна Рейчъл.

Ник се намръщи, но се подчини.

— Госпожо?

— Разбрахте ли въпроса? Да го повторя ли?

— Няма нужда, разбрах го.

— Чудесно. Вашият отговор?

— Нахълтаха при брат ми.

— Аха. — Също като учителка, доволна от бързия напредък на свой ученик, Бекет се усмихна. — И това напълно променя нещата.

Забравил всички наставления на Рейчъл, Ник зае обичайната поза. Агресивно враждебна.

— Вижте, те нахълтаха с взлом, сцепиха главата на Рио, взеха да тормозят Рейчъл, а на всичкото отгоре размахваха пистолети. Нямаха право на това. Може би ще речете, че съм доносник, щом ги предавам, но знайте, че Рийс щеше да застреля брат ми. А такова нещо няма да допусна да му се размине.

— По-скоро си мисля, ЛеБек, че за кратко време сте се превърнали в трезвомислещ и способен да поема отговорности зрял човек, който не само умее да прави разграничение между добро и лошо, но и разбира какво е това преданост, което е дори още по-ценно качество. Твърде вероятно е отново да се случи да сгрешите, но се съмнявам, че провинението ви ще ви доведе обратно в моята съдебна зала. А сега, струва ми се, областният прокурор има да ми каже нещо.

— Да, ваше благородие. Щатът оттегля всички обвинения срещу Никълъс ЛеБек.

— Страхотно — неволно възкликна Рейчъл и скочи на крака.

— Свърши ли? — попита Ник.

— Още не — заяви Бекет и отново привлече всички погледи. Сетне удари с чукчето. — Е, сега вече свърши.

Рейчъл буйно прегърна Ник.

— Ти победи — прошепна му тя. — Искам да го запомниш. Ти сам победи.

— Няма да отида в затвора. — До този момент не бе допуснал никой, дори самия себе си, да прозре колко го плаши подобна възможност. За последен път прегърна Рейчъл сетне се обърна към Зак. — Отивам си у дома.

— Точно така. — Зак протегна ръка. Сетне изруга и привлече Ник в мъжката си прегръдка. — Ако правилно изиграеш картите си, хлапе, аз пръв ще покача мизата.

— Ще покачиш, друг път. Аз се готвя за съдружник.

— Ще ви помоля да ме извините, господа, чакат ме други клиенти. — Рейчъл ги дари със служебна целувка.

— Трябва да отпразнуваме случая. — Зак хвана ръцете я. Не знаеше какво да й каже. — Седем часа в бара. Не закъснявай.

— За нищо на света.

— Рейчъл — провикна се Ник след нея, — няма по-добра от теб.

— Има — отвърна тя през смях. — Макар че скоро смятам да елиминирам конкуренцията.

Рейчъл не успя да стигне навреме. Не стана по нейна вина. Откъде можеше да знае, че ще й натресат въоръжено нападение точно в шест часа?

Две години в службата за обществена защита, напомни си тя и леко се усмихна, като бутна вратата.