Нора Робъртс - Съдружник по неволя

Когато чу да я приветстват, застина на място. Гирлянди, балони, глуповати на вид шапчици. А на стената в дъното висеше надпис.

„С Рейчъл не може да се мери дори Пери Мейсън!“

С замах Рио я покачи на раменете си и я отнесе до бара. Когато я пусна, някой тикна в ръката й чаша шампанско.

— Страхотно празненство.

Зак я дръпна за косата и не я пусна, додето не получи целувка.

— Постарах се да ги възпра, да ги накарам да те изчакат…

— Ей сега ще ги настигна… — започна Рейчъл и в следващия миг усети как зяпва от изумление. — Мамо?

— Вече хапваме от ребърцата на Рио — обяви Надя. — А баща ти ме е поканил на танц.

— Може по-късно и с теб да изкарам един танц — рече Юри и поведе Надя в ритъма на полка.

— Поканил си родителите ми. — Рейчъл поклати глава от изумление. — А онзи там, дето се тъпче с кюфтета, трябва да е Алекси.

— Частно празненство — рече Зак и чукна чашата си в нейната. — Ник сам изготви списъка. Погледни.

Рейчъл се привдигна на пръсти и го забеляза на една от далечните маси.

— Това там не е ли дъщерята на Лола?

— Направо се шашна, като разбра, че е прострелян.

— Един от най-добрите десет начина да направи впечатление на една жена.

— Ще го имам предвид. Искаш ли да танцуваме?

Рейчъл отпи от шампанското.

— Залагам седмичната си заплата, че не знаеш как се танцува полка.

— Губиш — заяви Зак и грабна ръката й.

Празненството се проточи с часове. А Рейчъл загуби представа за времето, додето опита всички специалитети на Рио, отпивайки от хубавото шампанско. Танцува, додето краката й започнаха да туптят, а накрая дори се съгласи да попее украински песни в дует със своя подпийнал баща.

— Хубаво празненство — обяви Юри, макар леко да се клатушкаше, докато си облече палтото.

— Да, папа.

Старецът се усмихна и се наклони към дъщеря си.

— А сега си отивам у дома да зарадвам майка ти.

— Само си приказваш. Ще захъркаш още в колата.

— Ами тогава ти ще ме събудиш.

— Може, може. — Надя целуна дъщеря си. — Гордея се с теб, моето момиче.

— Благодаря ти, мамо.

— Умно момиче си ти, Рейчъл. Ще ти кажа нещо, което вече сигурно и сама си открила. Намериш ли добър мъж, грабни го, нищо няма да загубиш, а изпуснеш ли го, губиш всичко. Разбра ли ме?

— Да, мамо. — Рейчъл погледна към Зак. — Мисля, че да.

— Това е хубаво.

Рсйчъл ги проследи как си тръгват, хванати ръка за ръка.

— Страхотни са — избоботи Ник някъде зад нея. — А и брат ти си го бива… за ченге, де.

— O, аз съм доста привързана към него. — Рейчъл въздъхна и измъкна някаква цветна лентичка от косите си. — Май празненството скоро ще приключи.

— Това тук, да. — И Ник тръгна да помогне на Рио да сложат малко ред в бъркотията. И ако той действително добре познаваше брат си — както впрочем започваше вече да се убеждава, — до края на вечерта Рейчъл щеше да получи още една изненада.

Зак издържа да надзирава екипа по почистването цели двайсет минути, преди да заповяда на Рио да си върви у дома, а на Ник — да си ляга. Ако в следващите пет минути не успееше да остана насаме с Рейчъл, просто щеше да експлодира.

— Другото ще довършим утре.

— Ти си шефът. — Рио намигна на Рейчъл и намъкна палтото си. — Засега.

Зак посегна към някаква полупразна бутилка.

— Останало е още малко шампанско. Искаш ли да ти налея?

— Ще се справя, струва ми се. — Тя се настани пред бара и протегна чашата си. — Черпи ме едно, моряче.

— С удоволствие. — Зак напълни чашата й и плъзна бутилката встрани. — Едва ли някога ще мога да ти се отплатя.

— О, не започвай пак.

— Искам да знаеш колко съм ти признателен.

— Аз просто си свърших работата най-добросъвестно. За което никой не ми дължи благодарност.

— По дяволите, Рейчъл, остави ме да ти обясня какво изпитвам.

В този момент през вратата на кухнята връхлетя Ник.

— Ако това е най-доброто, на което си способен, брат ми, ще имаш нужда от помощ.

С един-единствен поглед Зак без малко да го изпепели.

— Върви да си лягаш.

— Натам съм тръгнал. — Ала наместо по стълбите, той тръгна към автомата и пусна няколко монети. Поигра си с копчетата, сетне се обърна към тях. — Ама и вие двамата сте тежък случай. Послушайте човек, който достатъчно добре познава слабостите ви, и стига сте бягали един от друг. — С тези последни думи Ник намали осветлението и излезе.

— Как трябва да разбирам това, по дяволите?

— Не питай мен. Слабости ли? Та аз нямам слабости.

— Аз също — ухили се Зак насреща й. — Но музиката е хубава.