Нора Робъртс - Зовът на сърцето

— Краткия вариант — отговори Джени, тутакси очарована.

— Типично — Шелби прегърна Джени през кръста. — Е, понякога е по-добре да добиеш впечатления от първа ръка. Главното е да не позволиш на Даниъл да те сплаши. С какъв корен си?

— Най-вече френски. Защо?

— Ще стане дума.

— Как беше меденият месец? — попита Грант с интимната мисъл да отклони разговора от темата, която неизбежно щеше да бъде повдигната.

Шелби грейна.

— Ще ти кажа, като свърши. Как е скалата ти?

— Стои си… — Той погледна наляво, където Джъстин слизаше по централните стълби. Изражението му от леко любопитство се замени с учудване — нещо, рядко виждано на лицето му, — и после с радост.

— Джени! — Той прескочи последните няколко стъпала и я грабна в обятията си.

— Джъстин! — засмя се тя и уви ръце около врата му. Грант присви очи.

— Какво правиш тук? — запитаха и двамата едновременно.

Той хвана ръцете й и отстъпи назад, за да я разгледа по-добре.

— Прекрасна си — рече. — Както винаги.

Грант видя как Джени поруменя от удоволствие и изпита искрена ревност за първи път в живота си. Намери усещането за крайно неприятно.

— Изглежда — вметна той със застрашително спокоен тон, от който Шелби повдигна вежди, — вие се познавате.

— Да, разбира се — започна Джени и внезапно се досети. — Комарджията! — възкликна. — О, как не се сетих, Рина — Серина. Сватбата ти беше огромна изненада — така съжалявах, че не можах да дойда. А сега си и баща! — Тя пак го прегърна и се засмя. — Мили Боже, наобиколена съм от братовчеди!

— Братовчеди ли? — повтори Грант.

— По френска линия — рече Джъстин сухо. — Далечна връзка, старателно пренебрегвана от всички, освен… — Той вдигна лицето на Джени към своето! — От малцина избрани.

— Леля Аделайд е досадна стара гъска — поясни Джени.

— Ти разбираш ли нещо? — обърна се Шелби към Грант.

— Смътно — отвърна той.

Джени протегна ръка към него.

— Казано накратко, Джъстин и аз сме братовчеди, трети, струва ми се. Запознахме се преди около пет години на една от моите изложби в Ню Йорк.

— Аз не бях особено близък с онази страна от рода — продължи Джъстин. — Случайна реплика доведе до друга и до трета, докато накрая издирихме връзката.

Когато Джъстин се усмихна. Грант я видя. Очите, зелените очи. Те бяха почти еднакви, до самия тон на зеленото. По някаква неясна причина тази прилика повече от обясненията отпусна мускулите му, напрегнати, откакто Джъстин бе подбрал Джени в прегръдките си. Черната овца, сети се той, който бе надминал всички.

— Невероятно — отсъди Шелби. — Всички онези клишета за малкия свят са учудващо подходящи в случая. Джени е тук с Грант.

— Така ли? — Джъстин срещна тъмните, изпитателни очи на Грант. Като изпечен комарджия той по навик оценяваше хората още щом се запознаеше с тях и ги разпределяше по категории. На сватбата на Шелби миналия месец бе преценил Грант като загадъчен мъж с остър ум, който просто не спадаше към никоя категория. Бяха се разбрали лесно, вероятно поради вродената си сдържаност.

Джъстин си спомни драматичния разказ на Дениъл за приятелката, с която щеше да им гостува Грант, и едва сдържа усмивката си.

— Дениъл спомена, че ще доведеш художничка…

Грант забеляза почти недоловимата искра в очите на Джъстин.

— Не се съмнявам, че е споменал — отвърна той със същия непринуден тон. — Още не съм те поздравил за грижите по продължаването на рода.

— И за това, че временно освобождаваш останалите от натиска незабавно да сторят същото — добави Шелби.

— Не бъди толкова сигурна — предупреди равен глас.

Джени съгледа руса жена да слиза по стълбите със синьо вързопче на ръце.

— Здравей, Грант. Радвам се да те видя отново. — Серина залюля сина си на една ръка, като целуна Грант по бузата. — Колко мило от твоя страна да откликнеш на кралската покана.

— С удоволствие! — Грант не се сдържа и разгъна края на одеялцето с пръст.

Колко беше мъничко! Винаги се възхищаваше на бебетата — на тяхното миниатюрно съвършенство. Това бебе беше с гладки бузки, напълно будно и го гледаше с ококорени тъмносини очи, в които проблясваше и малко виолетово от тези на майка му. Мак може и да имаше ушите на Дениъл и очите на Серина, ала всичко останало си беше на Блейд. Имаше костите на войн, реши Грант, и гарваново-черната коса на предците си команчи.

Серина погледна жената, която наблюдаваше Грант замислено Учуди се да види очите на мъжа си на женско лице. Изчака тези очи да се отместят към нея и се усмихна.