Нора Робъртс - Зовът на сърцето

Лицето на Дениъл се озари. Той се изправи в целия си внушителен ръст и й подаде ръка.

— Добре дошла.

Ръката й бе стисната, после погълната от неговата. Тя придоби усещане за сила, доброта и упорство.

— Имате разкошен дом, господин Макгрегър — каза Джени, като го гледаше откровено. — Отива ви.

Той се разсмя гръмогласно и прозорците едва не се разтрепериха.

— А да. Три ваши картини висят в западното крило. — Дениъл хвърли бегъл поглед към Грант. — Изглеждате добре за годините си, госпожице.

Джени го погледна недоумяващо. Грант се задави с уискито си.

— Благодаря — рече тя.

— Налейте едно питие на художничката — разпореди се Дениъл и й посочи стола до себе си. — Кажи сега, защо си губиш времето с такъв като Кембъл.

— Джени ми се пада братовчедка — осведоми го Джъстин и седна на дивана при сина си. — От страната на френските аристократи.

— Братовчедка ли? — Погледът на Дениъл се изостри и лицето му придоби израз на лукаво задоволство. — А да, ние обичаме да запазваме хубавите неща вътре в семейството. Грандо — добро име. Имаш вид на кралица и отчасти на чародейка.

— Това беше предназначено като комплимент — поясни Серина и й подаде кристална чаша с вермут.

— Казвали са ми го. — Джени погледна Грант над ръба на чашата си. — Един от прадядовците ми имал… Познанство с циганка, което довело до близнаци.

— Джени също така има пират в родословното си дърво — додаде Джъстин. Дениъл кимна одобрително.

— Силна кръв. Кембълови имат нужда от всичката помощ, която може да им се окаже.

— Внимавай, Макгрегър — предупреди Шелби, а Грант го стрелна със страшен поглед.

Подводните течения тук можеха да объркат новодошлия, ала Джени улови посоката на разговора. Дениъл се опитва да стъкми годеж, помисли тя и с мъка потисна смеха си. Мрачният, раздразнен поглед на Грант още повече я затрудни да се сдържи. Играта беше увлекателна.

— Предците ми по линията Грандо могат да бъдат проследени до любима наложница на Филип Четвърти Хубавия. — Тя забеляза възхитения и изпълнен с уважение поглед на Шелби. За секунди помежду им се бе зародила симпатия.

Макар да се забавляваше от сигналите и намеците, прехвърчащи из стаята, Алън твърде добре си спомняше самия себе си в положението, в което Грант сега „се забавляваше.“

— Защо ли се бави Кейн? — подметна той с пълното съзнание, че така ще отклони вниманието на баща си.

— Ха! — Дениъл изгълта половината от питието си. — Момчето с прекалено заето със закона, за да се сети за майка си.

Джени повдигна вежди. Серина подви крака под себе си на дивана.

— Майка ми още е в болницата — обясни тя, а по лицето й се прокрадна усмивка. — Несъмнено ще бъде съкрушена, ако пристигне преди Кейн.

— Тя се тревожи за децата си — рече Дениъл. — Казвам й, че те си имат свой собствен живот, но майката си е майка.

Серина извърна очи към тавана и измърмори нещо неясно в чашата си. Ала това бе достатъчно, за да поруменее лицето на големия Макгрегър. Преди да успее да отвърне, звукът на чукалото проехтя между стените на къщата.

— Аз ще отворя — обади се Алън. Искаше да предупреди Кейн за разположението на духа на баща им.

От солидарност към Кейн. Грант се обърна към Дениъл в опит да разведри настроението му.

— Джени е във възторг от къщата. Надява се да й разрешиш да я нарисува.

Дениъл тутакси живна. Прилично на реакцията му към Мак, той се изду.

— Смятам, че бихме могли да уредим нещо, което да устройва и двама ни.

Картина от Грандо на замъка на Макгрегър. Той добре знаеше паричната стойност на такава творба и още по-голямата й ценност за гордостта му. Наследство за внуците му.

— Ще поговорим — заяви той с решително кимване. Точно тогава последните Макгрегърови влязоха в стаята. — Ха!

Джени съгледа висок, строен мъж с вид на интелигентен хищник. Всички Макгрегърови ли бяха такива превъзходни представители на човешката раса? Кейн притежаваше мощ, каквато тя бе усетила у Алън и Серина. Понеже не беше напълно еднаква с тази на Дениъл, Джени се запита за майка им. Каква жена ли бе тя?

После вниманието й се насочи към жената, която влезе заедно с Кейн. Сестрата на Джъстин. Джени го забеляза да поглежда към нея леко намръщено. И разбираше защо. Напрежението, което Кейн и Даяна бяха внесли със себе си в стаята, бе осезаемо.

— Забавихме се в Бостън — поясни Кейн непринудено, без да обръща внимание на гневната физиономия на баща си, и отиде да види племенника си. Леко суровите черти на лицето му се смекчиха и той вдигна очи към сестра си. — Браво, Рина.