Нора Робъртс - Зовът на сърцето

— Можеше да се обадиш, че ще закъснееш — смъмри го Дениъл. — За да не се безпокои майка ти.

Кейн обходи с поглед стаята, установи отсъствието на майка си и вдигна иронично вежди.

— Разбира се.

— Аз бях виновна — рече Даяна с нисък глас. — Една среща продължи по-дълго.

— Нали помниш Грант — вметна Серина с надеждата да заглади положението.

— Да, разбира се. — Даяна се потруди за една усмивка, която не се отрази в големите й тъмни очи.

— И гостенката на Грант — продължи Серина, като съжаляваше, че не може да остане насаме с Даяна да няколко минути. — Оказа се, че тя е твоя братовчедка. Дженвиев Грандо.

Даяна се скова мигновено. Когато се извърна към Джени, лицето й беше хладно и безизразно.

— Братовчедка ли? — попита Кейн любопитно и застана до жена си.

— Да — потвърди Джени високо, изпълнена с желание да облекчи нещо, без тя самата да разбира какво точно. — Срещали сме се веднъж — продължи Джени усмихната. — Като деца. На един рожден ден, струва ми се. Семейството ми гостуваше в Бостън.

— Помня — пророни Даяна.

Макар че се опита, Джени не успя да си припомни нищо от онова детско тържество, с което да е могла да предизвика студения, недружелюбен поглед на Даяна сега. Реакцията й бе инстинктивна. Брадичката й се вдигна леко, веждите й се извиха нагоре. Като си придаде царствен вид, тя отпи от вермута.

— Както отбеляза Шелби, светът е малък.

Кейн забеляза изражението на Даяна и въпреки че то го изнервяше, спокойно положи ръка върху рамото й.

— Добре дошла, братовчедке — поздрави той Джени и я дари с изключително чаровна усмивка. После се обърна към Грант и усмивката стана палава.

— Страшно ми се иска да си поговорим с теб… За жаби.

Грант отвърна със светкавична усмивка.

— Когато пожелаеш.

Преди Джени дори да почне да разбира всичко това или смеха, който последва, дребничка, мургава жена влезе в стаята. Ето я и другата половина от ръководството. Джени го почувства веднага. Жената стана център на вниманието. Тя притежаваше огромната сила и сериозната привлекателност, които бе предала на големия си син. Държеше се със забележително достойнство, макар прическата й да бе леко разрошена, а костюмът й — поизмачкан.

— Толкова се радвам, че можахте да дойдете — рече тя на Джени, след като ги представиха една на друга. Ръцете й бяха малки, но здрави и, както Джени забеляза, хладни. — Съжалявам, че не бях тук, когато сте пристигнали. Аз… Задържах се в болницата.

Загубила е пациент. Без да знае как го разбра, Джени бе сигурна. Тя спонтанно покри стиснатите им ръце със свободната си длан.

— Имате чудесно семейство, госпожо Макгрегър. Прекрасен внук.

Жената въздъхна една доловимо.

— Благодаря ви. — Ана отиде да целуне съпруга си по бузата. — Да вечеряме — каза тя, когато той поглади косата й. — Сигурно сте прималели от глад.

Списъкът на действащите лица бе завършен. Джени се изправи и хвана Грант за ръка. Очертаваше се много интересен уикенд.

Беше късно, когато Джени се излегна в голямата вана, пълна с гореща, благоуханна вода. Макгрегърови, от Дениъл до Мак, не си лягаха рано. Харесваше ги — буйния им нрав, ярките различия помежду им, тяхното очевидно и неразривно единство.

С изключение на Даяна, бяха я накарали да се чувства добре дошла в семейството им.

Като се замисли за нея, Джени се намръщи и насапуниса крака си. Вероятно Даяна Блейд Макгрегър бе сдържана по характер. Не беше нужна проницателност, за да се забележи напрежението между Кейн и съпругата му, и от него Даяна се затваряше още повече. Ала Джени усещаше, че има нещо лично в отношението на Даяна към нея.

Остави ме на мира. Сигналът бе ясен като бял ден и Джени се бе подчинила. Не всеки беше дружелюбен по природа. Не всеки бе длъжен да я хареса от пръв поглед. И все пак, тормозеше я това, че Даяна не бе нито дружелюбна, нито точно враждебна, а просто студена.

Джени се отърси от неприятните мисли. Дръпна старинната верижка на запушалката, за да източи водата. На следващия ден щеше да прекара известно време с новите си братовчеди и да направи колкото може повече скици на дома им. Биха могли да се разходят двамата с Грант край скалите или да поплуват в басейна, който се намираше в края на един от дългите, заплетени коридори.

Не беше виждала Грант така отпуснат от толкова дълго време. Странно, макар да си оставаше отдалечения, арогантен мъж, в когото се бе влюбила против волята си, той се чувстваше удобно сред многобройните, шумни Макгрегърови. Тази вечер тя научи още нещо ново за него — Грант харесваше хората, обичаше да бъде с тях, да общува… Стига да се спазваха неговите условия.