Нора Робъртс - Зовът на сърцето

Никога не му бе идвало на ум, че тя можеше да има нужда да й се вдъхва увереност. Познаваше собствените си възможности и гледаше нехайно на репутацията си на един от най-добрите в своя бранш. Мнението на околните малко го интересуваше, понеже знаеше способностите си. Бе решил, че Джени се чувства по същия начин.

Ако знаеше за агонията й преди всяка нейна изложба, би се смаял. Ако съзнаваше само колко болка й бе причинил с небрежната се оценка в деня, когато бе завършила картината, щеше да остане без думи.

Тя се намръщи съсредоточено.

— Значи ти е харесал?

— Кое?

— Пейзажът — рече Джени нетърпеливо. — Картината, която направих в предния ти двор.

Мислите им се разминаваха и Грант не долови неувереността в гласа й.

— Само защото не рисувам живопис — подзе той рязко, — не значи, че за да разпозная гениална работа, трябва да гледам с лупа.

Те се умълчаха, всеки несигурен в настроението на другия, както и в собственото си.

Щом беше харесал картината, негодуваше Джени, защо не беше го казал направо, вместо да я кара да му вади думите с ченгел от устата?

Грант се питаше дали тя смяташе сериозното изкуство за единствения достоен жанр. Какво би казала ако научеше, че той си изкарва хляба с рисуване на карикатури?

Смешки в картинки. Дали щеше да се разсмее, или да истеризира ако зърнеше неговата Вероника в „Ню Йорк Дейли“ след около две седмици?

Рязкото натискане на спирачките върна и двамата към настоящето. Грант спря пред главния вход.

— Почакай само да влезем вътре — подзе той, опитвайки да подхване предишния разговор. — Аз самият не можах да повярвам и на половината от онова, което видях.

— Изглежда всичко, което съм чела или чувала за Дениъл Макгрегър, е истина. — Джени слезе от колата с прикован към къщата поглед. — Напорист, ексцентричен мъж, който винаги постига своето. За личния му живот обаче не знам много. Жена му лекарка ли е?

— Хирург. Имат три деца и, както ще чуеш безброй пъти през този уикенд, един внук. Сестра ми се омъжи за големия му син, Алън.

— Алън Макгрегър… Той е…

— Сенаторът Макгрегър, а след някоя и друга година… — Грант повдигна рамене и не довърши.

— А, да, ще имаш пряка връзка с Белия дом, ако слуховете за намеренията на Алън Макгрегър се окажат верни. — Тя се усмихна на мъжа в сивокафеникави панталони с развяна от вятъра коса, облегнал се на капака на наетата кола. — Няма да е зле, нали?

Грант се подсмихна загадъчно, като си мислеше за Макинтош.

— Засега работата не е ясна — отвърна. — Ала винаги съм изпитвал някаква особена симпатия, примесена с цинизъм, към политиката. — Той хвана ръката й и я поведе към каменните стъпала. — Син номер две се казва Кейн, адвокат, който наскоро се ожени за адвокатка, която, по някаква случайност, е сестрата на съпруга на най-малкото отроче на Дениъл.

— Не съм много сигурна, че схванах всичко. — Джени разгледа месинговото чукало във вид на лъвска глава с корона.

— Трябва да заучаваш бързо — Грант вдигна чукалото и го пусна да изтропа. — Рина се омъжи за комарджия. Заедно с мъжа й са собственици на няколко казина и живеят в Атлантик Сити

Тя го погледна замислено.

— За някой, който не общува много с хора, си добре информиран.

— Да — усмихна се той.

Вратата се отвори. Червенокосата жена, която Джени позна от мерцедеса, се опря на широката каса и премери Грант с поглед.

— Още ли не сте си намерили пътя?

Този път Грант я дръпна към себе си и я поздрави със звучна целувка.

— Виждам, че си останала жива след един месец брак, но все пак си кльощава.

— Потокът от комплименти не секва — отбеляза тя и отстъпи назад. След секунда се разсмя и го запрегръща ожесточено. — По дяволите, мразя да го изричам на глас, обаче се радвам да те видя. — Младата жена се засмя над рамото му и впери любопитен, ала не враждебен поглед в Джени. — Здравей. Аз съм Шелби.

Сестра му, осъзна Джени, поразена от липсата на всякаква прилика. Срещу себе си виждаше уж крехко създание, от което бликаше енергия, немирни огнени къдрици и дяволити тъмносиви очи. Докато Грант притежаваше една грубовата, небрежна привлекателност, сестра му бе комбинация от порцелан и пламъци.

— Аз съм Джени. — Тя спонтанно отвърна на усмивката. — Приятно ми е.

— Почти на седемдесет, а? — подхвърли тайнствено Шелби на брат си и стисна ръката на Джени. — Трябва да се опознаем, за да разбера как успяваш да търпиш този негодник повече от пет минути наведнъж. Алън е в тронната зала, заедно с големия Макгрегър — продължи тя, преди Грант да успее да вклини и думичка. — Брат ми даде ли ти пълен опис на обитателите?