Нора Робъртс - Зовът на сърцето

Той се намръщи. Бе загазил дълбоко. Вече гореше от нетърпение отново да бъде с нея, да чува гласа й, да вижда усмивката й.

Сега сигурно се готвеше да рисува с акварелните бои, както му беше казала. Може би още щеше да носи блузата, която й бе дал. Състоянието на нейната беше безнадеждно. Грант без никакво усилие си я представи как разполага триножника до заливчето. Косата й бе сресана назад и се спускаше по гърба й. Краят на блузата обгръщаше бедрата й…

И докато тя работеше, той се размотаваше, замечтан като хлапак. Пак се навъси и тръгна към ателието, когато телефонът иззвъня. Смяташе да не го вдига, което често правеше без угризения, ала размисли и запрескача надолу по стълбите. Имаше само един телефон и го държеше в кухнята, понеже не позволяваше да го безпокоят в ателието или в леглото. Грабна слушалката и се облегна на вратата.

— Да.

— Грант Кембъл?

Макар да беше срещал мъжа на другия край на линията само веднъж, Грант веднага позна гласа му. Различаваше се безпогрешно, дори ако не заваляше леко името Кембъл.

— Здравей, Дениъл.

— Не си лесен за откриване. Да не си бил извън града?

— Не — усмихна се той. — Просто не винаги вдигам телефона.

Дениъл изсумтя и усмивката на Грант се разшири. Представяше си големия Макгрегър, седнал зад масивното бюро в личния си кабинет и пушещ една от забранените му пури. Бе го скицирал в този вид и бе пъхнал шаржа в ръката на сестра си по време на сватбата. Той разсеяно извади пакет чипс от шкафа и го отвори.

— Как си?

— Добре. Отлично. — Гласът на Дениъл придоби нотки на гордост и арогантност. — Преди две седмици станах дядо.

— Честито!

— Момче — осведоми го Дениъл и доволно пафна с дебелата кубинска пура. — Три килограма и триста грама, як като бик. Робърт Макгрегър Блейд. Ще му викат Мак. Здрав юнак, от сой. — Той вдъхна дълбоко въздух и копчетата на ризата му бяха подложени на изпитание. — Има моите уши.

Грант се усмихна. Справката за новото попълнение на клана Макгрегър едновременно му беше забавна и го изпълни с нежност. Сестра му бе станала член на род, който той намираше за неустоим. Даваше си сметка, че отделни негови образи щяха да изникват в комиксите му години наред. — Как е Рина?

— Справи се геройски. — Дениъл захапа пурата си. — Аз, разбира се, така си и знаех. Майка й се притесняваше. Жени.

Не спомена, че той самият бе настоял да наемат самолет веднага щом бе разбрал, че Серина ражда. Нито това, че не бе могъл да си намери място в чакалнята и бе крачил напред-назад като пощурял, докато жена му Ана спокойно довършваше бродерията на бебешко одеялце.

— Джъстин беше при нея през цялото време. — Грант долови капка негодувание, което му подсказа, че болничният персонал явно бе възпрепятствал опита на големия Макгрегър да влезе в родилното отделение. И навярно доста се бе озорил.

— Шелби видя ли вече племенника си?

— Караха медения си месец по време на раждането — отвърна Дениъл с хриптяща въздишка. Беше му трудно да разбере защо синът му и снаха му не бяха отменили пътешествието си, за да присъстват на събитието. — Но сега пък ни гостуват с Алън. За това се обаждам. Искаме да дойдеш, момче. Цялото семейство пристига. Новото бебе също. Ана настоява пак да събере децата край себе си. Нали знаеш какви са жените.

Грант знаеше какъв бе Дениъл. Той се подсмихна.

— Да, предполагам, че майките имат нужда все да се суетят около някого.

— Именно. Особено сега, с началото на ново поколение, е още по-зле. — Дениъл хвърли предпазлив поглед към вратата. Не се знаеше дали не слуша някой. — И така, значи идваш в петък вечер.

Грант обмисли програмата си и набързо пресметна няколко дати наум. Копнееше да види сестра си, а и Макгрегърови. Повече от всичко искаше да заведе Джени при хората, които, непонятно защо, смяташе за свое семейство.

— Мога да дойда за два-три дни, Дениъл, обаче бих искал да доведа някого.

— Някого ли? — Дениъл наостри уши. Той се наведе над бюрото с димящата пура в ръка. — И кой ще е този някой?

Хрускайки парченце чипс, Грант позна тона.

— Някой, който в момента рисува в Ню Инглънд, по-точно в Уинди Пойнт. Мисля, че би се заинтересувала от къщата ти.

Заинтересувала, отбеляза Дениъл с доволна усмивка. Това, че вече бе уредил децата си, не означаваше, че бе длъжен да зареже хобито си да сватосва. В това отношение младите имаха нужда да бъдат напътствани — или побутвани. Грант, макар и да бе Кембъл, беше роднина…

— Художничка, значи… Интересно. Винаги ще се намери място за още един човек, синко. Доведи я. Художничка — повтори той и тръсна пепелта от пурата. — Млада и хубава, без съмнение…