Нора Робъртс - Зовът на сърцето

Тя обгърна врата му.

— Идеите ти почват да ми харесват. Ами дрехите?

— По-късно ще се погрижим за каквото е останало от тях. — Грант бутна вратата на фара. — Доста време няма да са ни нужни.

— Идеите ти определено ми харесват. — Джени притисна устни към шията му. — Сериозно ли смяташ да ме носиш догоре?

— Да.

Тя погледни витата стълба.

— Искам само да спомена, че не би било много романтично, ако се спънеш и ме изпуснеш.

— Сееш съмнения относно мъжествеността ми?

— Относно умението ти да пазиш равновесие — отвърна Джени, когато се заиздигаха нагоре. Влажната й кожа изстина и тя потрепна. — Представяш ли си как ще изглеждат разхвърляните ни дрехи, ако мине някой?

— Сигурно ще изглеждат поразително като онова, което са — предположи той. — Би трябвало да държат минаващия на разстояние. Как не се досетих за това по-рано. Много по-ефикасно е от табела за зло куче.

Джени въздъхна, донякъде от облекчение, щом изкачиха стълбата.

— Ти си безнадежден случай. Всеки би те взел за Кларк Кент.

Грант се спря пред вратата на банята.

— Моля?

— Ами като Кларк Кент, криещ истинската си самоличност. Макар че ти изобщо не си хрисим и благ като него — подхвърли тя и се заигра с мокра къдрица над ухото му. — Превърнал си този фар в някаква крепост на уединението.

Той продължаваше да я гледа втренчено.

— Как си казва земната майка на Кларк Кент?

— Изпитваш ли ме?

— Знаеш ли?

Джени повдигна вежди, изненадана от сериозното му изражение.

— Марта.

— Брей — възкликна Грант впечатлен и я целуна набързо. Целувката му беше озадачаващо приятелска и шеговита, като се вземеше предвид, че бяха голи и един до друг. — Не преставаш да ме учудваш, Дженвиев. Мисля, че съм луд по теб.

Непринудените му думи отидоха право в сърцето й и го накараха да подскочи.

— Защото знам първото име на жената, осиновила Супермен?

Той потърка бузата си о нейната — първото истински ласкаво нещо, което го бе видяла да прави. В този миг тя загуби себе си, а никога преди не беше се губила.

— Това е една от причините. — Грант я усети да трепери и я при тегли по-близо до гърдите си. — Хайде под душа, че ще замръзнеш.

Постави я на крака, след като стъпи във ваната и притиснал я бързо до себе си впи устни в нейните в бавна и дълга целувка. В дъжда и в стихията на буйна страст, Джени се бе чувствала неуязвима. А сега, лишена от невинността си и вкусила от любовта, тя можеше само да приеме Грант в обятията си със затаен дъх и да се удивлява на вълшебството.

Когато горещата струя заби по кожата й, Джени почти извика. Грант се засмя и поглади бедрото й.

— Хубаво ли е?

Хубаво беше, след като се опомни от първоначалния шок. Тя вдигна глава и го изгледа строго.

— Можеше да ме предупредиш.

— Животът е пълен с изненади.

Например тази да се влюбиш, когато най-малко възнамеряваш, помисли Джени. Усмихна се и обхвана врата му.

— Знаеш ли… — Той плъзна език по устните й. — Взех да свиквам да усещам вкуса ти и да те чувствам, когато си мокра. Изкушавам се да остана тук, под душа, поне два часа.

Тя се сгуши в него, когато Гарант спусна ръце надолу по гърба й. Силни ръце, чиято мощ контрастираше с изящната им форма.

Около тях се вдигаше пара. Мека и покорна в ръцете му, Джени отново възбуди замайващо желание у него. Мускулите му се стегнаха, напрегнати, готови.

— Не, не така — промълви той и положи устни на шията й. Този път щеше да запомни крехкостта й и да се наслади на чудото да бъде единственият мъж, който я бе притежавал. Щеше да й даде цялата си нежност.

— Трябва да те изсушим. — Гарант захапа леко устните й, преди да се отдели от нея. Тя се усмихваше, ала в очите й мъждукаше колебание. Той спря водата. Стараеше се да превъзмогне осезаемия страх, който уязвимостта й всяваше в него. Взе кърпа от закачалката и погали с нея лицето й.

— Вдигни ръце.

Джени го послуша, опря длани на раменете му и Грант я зави в хавлията. Като обсипваше лицето й с малки целувки, той върза свободно краищата на кърпата отпред на гърдите й. Тя затвори очи от удоволствието да бъде глезена.

С друга хавлия Грант се зае да суши косата й. Бършеше я бавно и внимателно. Сърцето на Джени се разтуптя отново.

— Постопли ли се? — прошепна той и наведе глава да захапе обичката на ухото й. — Цялата трепериш.

Как можеше да отвърне, когато сърцето й биеше в гърлото?

Течен огън се разля отново в нея. Тя тръпнеше от несигурност, в очакване. Грант трябваше само да допре устни до нея, за да разбере, че в този момент и завинаги Джени бе негова.