Нора Робъртс - Зовът на сърцето

— Искам те — промълви той тихо. — Още от самото начало те исках. — Бавно погали ухото й с върха на езика си. — Ти го знаеше.

— Да. — Думата прозвуча като въздишка.

— А знаеш ли колко повече те искам сега, отколкото преди час? — Устата му закри нейната, преди тя да може да отговори. — Ела в леглото, Джени.

Грант не я отнесе, а я поведе за ръка към сивкавата светлина на спалнята. Кръвта й пулсираше бясно. Първия път не бе имало съмнения, не бе имало съзнание. Желанието ги бе надвило. Сега умът й беше бистър и нервите й бяха опънати. Знаеше как той можеше да я подчини на себе си с ръце, с уста. Тя еднакво се боеше и копнееше да измине пътя с него.

— Грант…

Той едва я докосна. Само взе лицето й в дланите си, докато стояха до леглото.

— Прекрасна си… — Очите му бяха дълбоки, търсещи. — Когато те видях за пръв път, ти ми отне дъха. Все още го правиш.

Развълнувана от погледа и топлите му думи толкова, колкото и от страстните целувки, Джени вдигна ръце и обхвана китките му.

— Думите не са необходими, освен ако ти не държиш да ги изречеш. Искам просто да бъда с теб.

— Каквото ти кажа, ще бъде истина, инак изобщо няма да говоря. — Грант се наведе към нея и устните му захапаха леко нейните, опитаха мекотата им, засмукаха ароматния им мед. Пръстите му милваха лицето й. Тя усети тялото си натежало, а главата си — в облаците. Едва почувства как се отпускат двамата върху леглото.

После изведнъж почувства всичко — гънките на одеялото, не много гладката, но не и грапава повърхност на дланите му, меките косми по гърдите му. Усети всичко, сякаш кожата й изведнъж бе станала нежна и чувствителна като на новородено. Той се отнасяше към нея като към скъпоценност, обсипваше лицето й с бавни, ефирни целувки и галеше тялото й със своите възбуждащи, ала не и напиращи ръце.

Опияняващото усещане за летене, което бе почувствала в двора на църквата, се върна — този път с вълнението от познанието. Разбрала докъде можеха да достигнат заедно с Грант, Джени въздъхна. Това пътуване щеше да бъде благодатно, разточително и любвеобилно.

Светлината от прозореца бе сипкава, мъгляво-сива заради облаците, забулили слънцето. Тя разпръсваше сенки и тайни. Джени долавяше звука на океана — този път не оглушителен, титанически рев, а мощно ехо. Когато Грант й заговори, гласът му бе като морето, със страстното си притегляне и тласкане. Предишната припряност се превърна в спокойна наслада. Макар потребността да не бе по-слаба, сега Джени изпитваше пълно доверие. Той щеше да я защити, когато тя се нуждаеше от закрила, щеше по свой начин да се грижи за нея. Под настойчивостта и нетърпението се таеше мъж, който умееше безкористно да дава. Джени бе стигнала до дъното на същността му.

Докосвай ме, никога не спирай. И Грант като че ли чуваше безгласната й молба, докато галеше, забавяше движенията си, изучаваше. Удоволствието бе течно и леко подобно на ленива река или ситен дъждец. Грант изпълваше съзнанието й. Тя престана да усеща тялото си като отделно от неговото.

Тих шепот и въздишки, топлина, с каквато само плът можеше да огрее плътта. Джени го откри — мъжа, когото той така рядко показваше. Чувствителността му, тъй като бе нетипична за него, беше още по-сладка. Нежността, тъй дълбоко скрита, бе още по-вълнуваща.

Джени едва разбра как отзивчивото й, гъвкаво тяло възпламени възбудата. Грант обаче го усети. Промяната в движенията и в дишането й изстреля тръпка на сладост през гръбнака му. Изпитваше невъобразимо удовлетворение само да гледа лицето й в полумрака. Искрата на страстта й му припомни, че никой друг не я бе докосвал така, както той я докосваше сега. И никой нямаше да го стори. Толкова дълго време не бе допускал някой да се доближи до него, да се зародят в душата му привързаност и чувство за притежание. Макар и сега чувството за притежание да го тревожеше. Грант не съумяваше да го възпре. Тя бе негова. Каза си, че това още не значеше, че той бе неин. Но не можеше да се сети за никой друг.

Целуваше навсякъде сладострастно. Задържа устни на рамото й. Щом усети, че Джени му се отдаваше изцяло и без колебание, Грант я взе изведнъж и я понесе към висините. Когато тя простена, той впи устни в нейните. Искаше да почувства, не само да чуе, звука.

Горяща, не на себе си, топяща се от удоволствие, Джени се движеше с него, инстинктивно отвръщайки на мъчително бавния му ритъм. Искаше завинаги да остане в този великолепен свят на мечтите. Сега разбра напълно защо сливането на двама души се наричаше правене на любов.